Норвежкият фонд осъжда корпоративната алчност и атакува компенсациите на шефовете

Най-големият държавен инвестиционен фонд в света атакува "корпоративната алчност" и прекомерното заплащане за "посредствени резултати" и обеща да предприеме действия срещу най-големите нарушители. 

Николай Танген, главен изпълнителен директор на норвежкия петролен фонд на стойност 1,2 трлн. долара, заяви пред Financial Times, че ще се насочи по-специално към големи пакети от заплати, които не са оправдани от постигнатите резултати или са непрозрачни.

"Намираме се в инфлационна среда, в която виждаме много компании с доста посредствени резултати да излизат с много големи пакети от заплати. Корпоративната алчност достига ниво, което не сме виждали досега, и това наистина струва много скъпо на акционерите", каза той.

Петролният фонд, който притежава еквивалента на 1,5% от всички котирани на борсата компании в света, гласува срещу заплащането на ръководните кадри на годишната среща на Intel тази седмица и срещу Apple през март.

Тази година той гласува и срещу IBM, позовавайки се на постоянно високите заплати въпреки разочароващите резултати, срещу General Electric за сложен пакет от възнаграждения, в който липсва прозрачност и срещу Harley-Davidson, заявявайки, че не е представил убедителна бизнес обосновка за предлагането на по-високи заплати от тези на конкурентите.

Карин Смит Ихеначо, главен директор по управлението и спазването на правилата във фонда, заяви, че той се е съсредоточил върху САЩ, защото там са "високите пакети от заплати", но че ще разгледа Европа и други региони.

За компаниите от S&P 500, които са докладвали данни за 2021 г., средната заплата на главния изпълнителен директор е скочила до рекордните 14,4 млн. долара, в сравнение с 13,2 млн. долара през 2020 г., според ISS Corporate Solutions, доставчик на данни.

През април Coca-Cola едва оцеля след бунт на акционерите заради заплащането, като само 50,5% от тях подкрепиха пакета на главния изпълнителен директор Джеймс Куинси. Подкрепата в Accenture за заплащането на нейните ръководители се срина до 53% от поне 90% през предходните години. Бонусите за новите главни изпълнителни директори на Amazon и Twitter също предизвикаха критики от страна на двете най-големи консултантски служби за акционерите.

Танген, бивш мениджър на хедж фонд, заяви, че проблемът само ще се задълбочава, ако инвеститорите не предприемат нищо. "Ако акционерите не станат по-стриктни по отношение на начина, по който гласуват, това просто ще продължи."

"Смятаме, че до известна степен акционерите наистина не са си свършили работата в тази област. Усещаме известна промяна в нагласите на големите акционери в света към по-строг контрол и повече изисквания за съгласуване."

Но "основната вина очевидно е на изпълнителните директори и управителните съвети", добави той.

Фондът заяви, че не е автоматично против големите пакети от възнаграждения и посочи JPMorgan и Amazon като примери, в които е гласувал в подкрепа на прости и дългосрочни политики за възнаграждения. 

"Ние разглеждаме много неща. Едно от тях е доколко то наистина е съобразено с дългосрочното създаване на стойност и дали те са многократно по-високи от средните стойности на колегите. Това не означава, че гласуваме против всички големи пакети от заплати”, заяви Ихеначо.

Фондът за пръв път изложи подробно становище относно очакванията си за възнагражденията на изпълнителните директори през 2017 г. Ихеначо настоява, че фондът не определя таван за заплащането, но предпочита компаниите да предлагат пакети с големи дялове акции, които се придобиват в продължение на пет или за предпочитане на 10 години, за да се опита да гарантира, че изпълнителните директори са съгласувани с акционерите.

Танген заяви, че спадът на пазарите също е допринесъл за неотложността на въпроса.

"Още по-важно е да се обърне внимание на този въпрос, когато преминаваме през периоди, в които създаването на стойност потенциално е по-малко за акционерите. Защото като дял пакетите от възнаграждения изпъкват още повече”.