Anglo American разработи 220-тонен камион с водородно задвижване и нулеви емисии

Преди четири години Anglo American Plc не успя да намери партньори от индустрията, които да подкрепят идеята ѝ да замени чудовищните дизелови камиони в добивната промишленост с екологични превозни средства с водородно гориво, щадящи климата.

След като инвестира 70 млн. долара в подкрепа на концепцията си, миналата седмица световната минна компания представи ново 220-тонно превозно средство, което може да транспортира около 290 тона руда, без да отделя емисии, предизвикващи глобално затопляне, пише Bloomberg.

Anglo American, както и конкуренти като Glencore Plc и Rio Tinto Group, изпитват натиск от страна на инвеститорите -  обезпокоени от глобалното затопляне, да намалят въглеродното замърсяване. Замяната на камионите за извозване на отпадъци от мините с такива, захранвани с водород, ще намали емисиите в мините на Anglo с 80%, което е ключова стъпка за постигане на целта на компанията за въглеродна неутралност до 2040 г.

Камионите съставляват "голяма част" от емисиите на парникови газове на компанията, заяви в интервю Наташа Вилхоен, главен изпълнителен директор на Anglo American Platinum Ltd., дъщерното дружество на Anglo American.

Прототипът на камиона на Anglo е част от програмата NuGen на компанията, която включва и система за производство на екологичен водород на минни обекти, захранвана със слънчева енергия. Електролизерът използва слънчевата енергия за разделяне на водата и създаване на водород. Anglo се възползва от помощта на технологични и водородни компании, включително Engie SA, First Mode Holdings Inc, Ballard Power Systems Inc. и NPROXX BV.

Дънкан Уанблад, главен изпълнителен директор на Anglo American, заяви, че компанията е обмисляла синтетични горива и биогорива, преди да стане "кристално ясно", че водородът е решението.  Anglo "я изгради от нулата", каза той за програмата в речта си в мина, която се намира на 180 мили североизточно от Йоханесбург.

Все още има много работа, която трябва да се свърши, за да се намалят разходите за преобразуване на съществуващите дизелови камиони във водородни. Компанията вече е похарчила десетки милиони, за да стартира своя прототип. Цената на обикновените дизелови камиони за извозване  е между 6 и 7 млн. долара всеки.  С развитието на технологията ще се постигнат икономии от мащаба и разходите ще намалеят.

Прототипът - преоборудван Komatsu 930E - е синьо-жълто чудовище, което в петък изкачи купчина пръст и извади пълен товар руда под зоркия поглед на ръководители, служители и президента на Южна Африка Сирил Рамафоса.

Задвижва се от 1,2-мегаватова батерия и осем 100-киловатови водородни горивни клетки.

Първоначалният план е до 2026 г. 40-те дизелови камиона в мината да бъдат преобразувани във водородни. За целта ще са необходими 140 мегавата слънчева енергия и мащабно разширяване на съоръженията за преобразуване и съхранение на водород на място.

В облачни дни планът е да се получава енергия от вятърни и слънчеви електроцентрали, собственост на компанията в други части на страната, чрез националната мрежа, за да се гарантира, че работата на камионите не допринася за глобалното затопляне, казва Карл ван ден Ордел, инженер в мината на Anglo.

До 2030 г. компанията планира да преоборудва своя глобален автопарк от 400 камиона за извозване в мините, които работят в производствата на платина, мед и желязна руда, във водородни. Според компанията ефектът от това ще бъде равностоен на свалянето от движение на половин милион дизелови автомобила от гледна точка на намаляване на емисиите.

Anglo би искала да продава превозните средства на свои колеги и вярва, че разработената от нея технология има и други приложения, които биха могли да включват използването ѝ във влакове и кораби. Компанията също така разглежда по-ефективни начини за извличане на метали от руди и обработване на скали с микровълни, за да се улесни прокопаването на тунели. Последното е подобно на технологията, използвана от The Boring Company на Илон Мъск.

Засега бизнесът с водородни камиони е част от Anglo American, бивш конгломерат, който се сви до чисто миннодобивна дейност, след като през 1999 г. премести централата си от Йоханесбург в Лондон.