Председателят на Федералният резерв Джером Пауъл и колегите му искат бързо да повишат лихвите до неутрално ниво тази година, което нито стимулира, нито ограничава растежа - около 2,5% - и след това да забавят темпа на затягане. Но в кризисни ситуации централните банки, които правят паузи, обикновено губят, тъй като силите, с които се борят - било то разпространяваща се финансова паника или разширяваща се инфлация - набират все по-голяма скорост, пише Bloomberg.
"В борбата с инфлацията не се правят спирки по пътя", каза бившият управител на Фед Лорънс Майер, който сега ръководи фирмата за политически анализи LH Meyer. "Да, трябва да се огледате, но има неотложна необходимост да се премине отвъд неутралния лихвен процент”.
Централните банкери на САЩ не искат да предизвикат рецесия и Пауъл изрази увереност в способността на Фед да осъществи меко приземяване, което да доведе инфлацията до целта от 2%, без да затормозява икономиката.
Но той също така даде приоритет на ценовата стабилност. "Ако преценим, че е необходимо да затегнем мерките отвъд общоприетите неутрални мерки и да преминем към по-рестриктивна позиция, ще го направим", заяви Пауъл на 21 март.
Той публично подкрепи предсрочното затягане на политиката в изказвания от 21 април, които спомогнаха за затвърждаване на очакванията за повишение с половин пункт, когато официалните представители приключат двудневната си среща в сряда, последвано от поне толкова голям ход през юни.
Протоколите от заседанието през март също така показаха, че вероятно ще се постигне съгласие да се започне свиване на баланса на стойност 9 трлн. долара през май, като бързо се премине към максимален темп от 95 млрд. долара месечно.
"Фед разполага с много малко възможности да не предприеме по-рестриктивни мерки”, каза Ед Ал-Хусайни, глобален стратег по лихвените проценти в Columbia Threadneedle. "Те трябва да кажат, че са готови да рискуват икономиката да изпадне в рецесия, за да дадат сигнал за надеждност по отношение на инфлацията".
Прогнозите на Фед от март показват, че петима служители предвиждат лихвени проценти над 3% през 2023 и 2024 г., за да се върне инфлацията към целта им на фона на средна прогноза от 2,8% и за двете години. Вече е възможно повече политици да се присъединят към тези редици предвид постъпващите икономически данни.
Икономисти от Deutsche Bank AG твърдят, че Фед ще трябва да повиши лихвите много по-агресивно - до диапазона от 5% или 6% - за да ограничи инфлацията, което ще доведе до дълбока рецесия през следващата година.
Публикуваните в четвъртък данни за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие показаха стабилно базово търсене, като реалните крайни продажби на местни купувачи се ускориха до 2,6% годишен темп.
Използването на производствения капацитет се увеличава, а капиталовите разходи се задържат. Индексът на разходите за заетост - важен показател за общите разходи за възнаграждения, наблюдаван от Пауъл, се повиши с 4,5% спрямо предходната година, което вероятно ще подкрепи търсенето и вероятно ще поддържа инфлационния натиск.
Пазарът на работни места остава свит, а месечният доклад за заетостта ще бъде публикуван на 6 май.
"Възстановяването продължава да бъде стабилно", заяви пред журналисти в Лондон председателят и главен изпълнителен директор на Visa Inc. Алфред Кели. "На този етап по отношение на обемите не сме забелязали забележимо въздействие поради инфлацията, проблемите във веригата за доставки или войната в Украйна."
За централните банкери всичко това е добра новина, с изключение на едно нещо: тя е съпроводена с повишаване на темповете на инфлация и отклонение нагоре при някои показатели за дългосрочните инфлационни очаквания.
Предпочитаният от Фед индекс на цените се повиши с 6,6% през март, което е над три пъти повече от целта им. Проучване на Мичиганския университет за очакваното изменение на цените през следващите 5-10 години е средно 3% за последните 12 месеца спрямо 2,7% преди това. А нюйоркско проучване на Фед за инфлационните очаквания за три години напред достигна средно 3,6% през първото тримесечие спрямо 2,9% през първото тримесечие на 2019 г.
"Всички показатели ни казват, че базисната инфлация не е там, където би трябвало да бъде", каза Конрад Декуадрос, старши икономически съветник в Brean Capital. "Евентуалната точка, до която трябва да стигнат, за да обуздаят инфлацията, вероятно ще трябва да бъде" по-рестриктивна” от сегашните им оценки за 2,8%.
Говоренето на Фед за предпазливост, след като повиши лихвите до около 2,5%, също отразява голяма несигурност.
Нахлуването на Русия в Украйна и ограниченията заради Covid в Китай могат да забавят световния растеж и да затруднят допълнително веригите за доставки, като доведат до по-голям недостиг и по-високи цени. В същото време забавянето на растежа в Китай и Европа може да създаде дезинфлационни сили.
Анна Уонг, главен икономист за САЩ в Bloomberg Economics, заяви, че само 4% спад в нивото на БВП в Китай може да доведе до 30% намаление на цените на петрола и суровините, което потенциално може да компенсира инфлационните ефекти от потенциалното петролно ембарго на Европа срещу Русия.
Успокояването на цените на суровините може да "съблазни" Фед да направи пауза, докато се приближава към 2,5% лихвен процент по-късно тази година, каза Уонг.
Според нея обаче натискът върху заплатите вероятно ще продължи да нараства, поне в номинално изражение, което ще поддържа нарастването на цените на основните услуги.
Пътят към "меко приземяване" е много тесен", казва Уонг, и зависи от по-бързото нарастване на работната сила, за да се задоволи търсенето на работници, което може да се окаже малко вероятно. "Фед ще трябва да продължи да повишава лихвените проценти и не може да си позволи да спре, докато те не се доближат до 4%."