За петролния картел ОПЕК+ войните са нещо обичайно. Всъщност войните между собствените му членове също са нещо съвсем нормално.
Иран и Ирак останаха съюзници на ОПЕК по време на войната помежду си през 1980-1988 г. Министрите на петрола на Ирак и Кувейт седнаха на една и съща маса дори след като Багдад нахлу в съседната страна през 1990 г. А днес Саудитска Арабия и Иран разговарят за петрол, дори когато Рияд казва, че Техеран финансира йеменските бунтовници хути, които обстрелват кралството с ракети.
При тази история всякакви очаквания, че ОПЕК просто ще развали петролния си съюз с Русия заради война, са късогледи. За групата на производителите на петрол Русия и днес е важен партньор, пише Хавиер Блас за Bloomberg.
Когато тази седмица попитаха министъра на петрола на Обединените арабски емирства Сухейл Ал-Мазруей за политиката на сътрудничество с Москва, той повдигна рамене. "Нищо ново", каза той. "Виждали сме войни."
Министърът на петрола на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман беше по-язвителен. Запитан как може да се довери на Москва по време на срещата на ОПЕК+ тази седмица, той припомни неотдавнашните ракетни нападения срещу кралството, включително едно, което миналата седмица порази склад за гориво, собственост на Saudi Aramco, в Джеда. "Питам ви: Кой изстрелва ракети и снаряди по нас?", попита той. "Кой финансира, кой обучава, кой доставя тези оръжия - това е член на ОПЕК", добави той, оставяйки всички да се досетят, че говори за Иран.
Посланието беше ясно: щом Саудитска Арабия може да разговаря с Иран, със сигурност може да разговаря и с Русия, която води война, но не с кралството.
Саудитска Арабия със сигурност иска да запази отношенията си с Русия, които кралството смята за едно от най-големите си дипломатически постижения. Наред с подобрените отношения с Китай, съюзът с Москва позволи на кралството да балансира традиционната си зависимост от Вашингтон. Това е особено полезно в момент, в който Рияд и Белият дом са в противоречие на много фронтове.
Русия произвежда повече от 11 милиона барела дневно (повече от една десета от световния добив на петрол). Други две държави извън ОПЕК, които са в орбитата на Москва - Казахстан и Азербайджан - също допринасят с още два милиона барела дневно.
Саудитска Арабия отдавна е осъзнала, че без Русия ОПЕК няма да работи и потокът от петродолари в саудитската хазна ще бъде застрашен.
В мемоарите си Али Наими, който беше министър на петрола на Саудитска Арабия в продължение на две десетилетия до 2016 г., разказва, че през ноември 2014 г. един от помощниците му го попитал какъв е шансът Русия да намали добива. "Аз вдигнах дясната си ръка и направих знака за нула", пише той. Наими обяснява и, че без Русия ОПЕК няма бъдеще що се отнася до контрола на цените на петрола. "Пазарът на петрол е много по-голям от този на ОПЕК. Ако ние, Саудитска Арабия, или ОПЕК като цяло, намалим производството без участието на държави извън ОПЕК, ще пожертваме приходи, както и пазарен дял", пише Наими.
Кралството не успяваше да привлече Русия към партньорство до декември 2016 г., когато саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман лично проведе разговори с Владимир Путин и проправи пътя към споразумение. С присъединяването на Русия разширеният ОПЕК+ вече контролира малко повече от 50% от световния добив на петрол.
Днес ОПЕК може да се справи и без Русия. Петролът се търгува на цена над 100 долара за барел. Ако не друго, пазарът днес изпитва недостиг на суров петрол.
Но петролната дипломация мисли в дългосрочен план. Всички в Саудитска Арабия знаят, че петролът е цикличен. Следващата икономическа рецесия, която може да настъпи още през тази година, може да доведе до свръхпредлагане на петролния пазар. В Рияд никой не смята, че иранският или венецуелският петрол - които остават под американски санкции - ще останат извън пазара завинаги. Същият този пазар, който днес крещи за допълнително предлагане, в крайна сметка може да се нуждае от намаляване на производството.
Винаги, когато това се случи, Рияд иска Русия да бъде до него. След като прекара години в ухажване на Москва, кралството не смята да се откаже от нея. И Саудитска Арабия далеч не е сама. Русия все още има приятели от Бразилия до Китай и от Индия до Индонезия.
За ОПЕК+ това означава, че групата няма да промени плановете си. Както се съгласи преди месеци, с подкрепата на Москва, групата ще добавя, на хартия, още над 400 000 барела дневно всеки месец до септември. В действителност тя добавя много по-малко от това, тъй като много държави от ОПЕК+ не са в състояние да увеличат производството си, а сега руското производство намалява. ОПЕК е сключила споразумение с Русия до края на декември. След това ще трябва да се договори ново.
За да могат Саудитска Арабия и други страни да скъсат с Русия, те ще се нуждаят от по-добра алтернатива. Но до сега никой не е предложил нещо такова.