Положителният момент от изтеклите данни на НАП е, че хората осъзнават, че този проблем вече е тук. Защитата на информацията не се влияе от това колко голяма, средна или малка е една организация.

Търсят се уязвимости във всеки възможен сегмент и тези уязвимости се експлоатират, каза Христо Ласков, IT експерт, в предаването UpDate с водещ Бойчо Попов.

Държавата предприема доста стъпки в посока киберсигурност и те са отпреди „НАП-лийкс“. Дали е подготвена, ще покаже времето, заяви още той. Според данни от НСИ, посочи Ласков, под 20% от българския бизнес има някаква стратегия за кибер-сигурност.

"За мен е безразлично дали данните ми ще изтекат от държавна или от частна институция."

Въпрос на еволюция е бизнесът да започне да плаща за информационна сигурност, каза още Ласков.

България е в топ 5 на най-големите наложени по GDPR санкции, посочи експертът.

"Статистиката сочи, че около 60% от малките и средни бизнеси, които бъдат хакнати, фалират в следващите 12 месеца като последица от това. Така, че това действие е доста сериозно криминално деяние и трябва да има и сериозна отговорност."

Сигурността не е крайно състояние, тя се изменя. Затова може да се създаде някакъв тип баунти-програма, която да регламентира изследването на подобни слабости в софтуера, докладването им на властите или оторизираните органи и последващото им поправяне, предложи експертът.

Киберпрестъпниците обикновено са с едни гърди пред тези, които са техни цели и жертви. Човешкия фактор също е важен елемент от киберзащитата и той обикновено е слабото звено, каза в заключение Ласков.

Целият разговор вижте във видеото.