Разбира се, несправедливо e корпорациите да намаляват данъците си до нула. Все от някъде държавата трябва да получи пари, иначе сметката ще бъде пратена на гражданите (или държавата ще намали разходите и може има продънени улици, например, което не е решение). Нещо трябва да се случи. Сега Германия обсъжда един странен данък – данък върху данните. 

Преди всичко американските интернет компании са известни със своите данъчни трикове, така че идеята за този налог не е учудваща. Данъкът върху данните обаче няма да реши проблема, а само ще създаде нов. Има по-добра алтернатива.

Началото на дебата бе поставено от реч на канцлера Ангела Меркел, която остана неразбрана за мнозина. Ръководителката на правителството поиска данните да получат цена, така че стойността им да се вкара и в консолидираните баланси.

„Ценообразуването на данните, особено на потребителските данни, според мен е основният проблем за справедливостта на за бъдещото", каза Меркел. Някои погрешно интерпретираха думите ѝ като желание за въвеждане на данък върху самите данни, а това би било фатално, припомня колегата ми от германския SDZ Бастиян Бринкман.

Данъкът върху тютюневите изделия в Германия бе успешен, защото помогна за това  хората да пушат по-малко. Но данните не са цигари, те не вонят и не отравят никого. Нуждаем се от повече данни, не по-малко. И в данните на данъчния интригант Facebook се крият страхотни неща, като например стари познати, които изведнъж се появяват на екрана. Често Google показва прилични резултати и това работи добре, защото Google разполага с много потребители и записва всички процеси на търсене.

За да може германската, българската, европейската индустрии да използват изкуствен интелект, те се нуждаят също от голямо количество данни. Буквалният термин с право се нарича big Data, а не Small Data. (И да, скъпи защитници на правата на личните данни, разбира се, че данните трябва да бъдат добре защитени и потребителите трябва да знаят какво предоставят, без съмнение)

Срещу избягването на данъчното облагане на корпорациите помага само основна европейска данъчна реформа. Държавите членки трябва да се договорят как да се облагат тези дружества. Изключително важни са техническите подробности при изчисляването на печалбата: Какви са разходите, които компанията може да приспадне, и кои - не? Освен това може да има изискване за минимална данъчна ставка от 20%, така че никоя държава членка да не може да осъществява данъчен дъмпинг. Печалбата на дадена компания може да бъде пропорционално разпределена на държавите от ЕС, в които компанията има персонал и генерира приходи. На тази печалба след това ще се начислява националният данък.

В тази формула на ЕС за изчисляване на консолидираните корпоративни печалби данните могат да се намесят отново, както предположи Меркел: тяхната стойност трябва да се осчетоводява справедливо в данъчната декларация на корпорациите. Зад това се крие идеята, че данните са производствен фактор, какъвто са машините. Google е толкова успешен, само защото милиони думи на различни европейски езици влизат в слота за търсене. Тези данни произхождат от Германия, от Франция, от България, от Европа. Днес експертите говорят за дигитална работилница. Всички, които са в интернет, са виртуални служители на този интернет клон. Техните кликвания създават стойност за компаниите.

Как точно тези данни, произведени в Германия, Франция, България, ще бъдат прецизно изчислени, не е лесно да се изясни. Например всеки автономен автомобил съхранява данни, когато водачът се намеси. Докато шофира колата само по българските пътища, въпросът е ясен. Но какво става, ако пътят води до Белград? Минавайки през границата след Драгоман  цифровият обект в съседна държава ли се намира? Каква част от печалбата на автомобилната компания българските данъчни власти следва да преведат на сръбските? Тези въпроси трябва да бъдат в центъра на дискусиите, а не този предполагаем данък върху данните.