Ако сравним стойността на барел суров петрол и стойността на барел самолетен керосин, ще открием, че всъщност стойността се крие в рафиниращия процес. „Всъщност, виждам същото нещо и с информацията. Ние събираме огромно количество информация, но само чрез анализа, филтрацията и комбинацията между двете и след като добавим софтуер за изкуствен интелект – едва тогава тази информация придобива стойност за крайните потребители“. Това мнение изказа Марк Жадул, старши вицепрезидент и директор “Глобален стратегически маркетинг” на Nokia в ефира на технологичното предаване UpDate с водещи Бойчо Попов и Елена Кирилова.

По думите му същата логика следват и умните градове - от процес, в който само наблюдаваме замърсяването и задръстването на пътя, може да се придвижим към активно управление на светофарите, градския транспорт. И да използваме информацията за създаването на алтернативни маршрути за шофьорите на автомобили и за обществения транспорт.

Според Жадул умният град вече излиза отвъд технологиите. По думите му умен град е този, който е способен постоянно да преоткрива себе си. Градовете днес са изправени пред редица проблеми – демография, урбанизация, околна среда и трябва да се справя с всички тях.

„Ако Вашият град е способен да използва технологиите като помощ за справяне с тези предизвикателства, то тогава според моето определение това е умен град“, подчертава специалистът.

По думите му за създаването на умен град има три различни подхода, които се наблюдават по света. Единият е подход, ориентиран към приложението. Град, който има специфичен проблем и търси конкретно разрешение за този проблем. Добър пример според Жадул за това е Лондон с неговия данък „задръстване“.

Има и втора категория градове, които са наричани от Nokia „градове на ефективността“. Те започват с инвестиция в инфраструктурата и осигуряване наличието на комуникационна мрежа, широколентов достъп, „интернет на нещата“ и сензорна мрежа, а след това – и създаването на приложенията, базирани върху това. Типичен пример за това е Дубай, който първо започва с инфраструктурата преди приложенията.

Третата категория според Марк Жадул са градовете, които се фокусират върху екосистемата. Те се опитват да се ползват колкото се може повече от креативността от университите и стартъпите, изграждайки публично-частни партньорства с компании и всъщност, другото име на тези градове е „живи лаборатории“. Те създават експериментална среда за „игри“ с новите приложение, като целта е да се разбере какво работи или не за гражданите. Пример за това са “умен Амстердам” и Бристол във Великобритания.

Кой е най-добрият подход според Жадул за София? Кои са основните предизвикателства и въпроси за разрешаване, пред които са изправени най-големите градове в Европа и света като цяло?