От няколко години благодарение на натрупаните данни за купувачите американската търговска верига Target може да прогнозира в детайли социалния живот на тинейджърите, дори да предвиди бременността на момичетата само чрез сравняване на информацията за навиците за покупки в огромната база данни на своите компютри.

Т. нар. Big Data (термин за масиви от данни, които са толкова огромни и комплексни, че трудно могат да се обработват с традиционни приложения) променят света на икономиката, обществото, администрацията, медиите. Комуникационните и компютърни технологии непрекъснато се развиват и усъвършенстват и това се отразява както на бизнеса, така и на потребителите, като модифицират моделите за поведение и трансформират съществуващата управленска култура.

Според конкретното приложение една подобна услуга за анализ на данни може да струва около $50 на месец, като тази услуга би се изплатила едва за няколко дни, като се има предвид, че се намаляват загубите и пропуснатите ползи на база анализа на историческите данни, конкретизира Ефремов, който има над 18 години опит в т. нар. data science в сферата на горивата, сателитните комуникации, търговията, кредитните модели, маркетинга и IoT. 

Сегментът Big Data ще расте 6 пъти по-бързо от IT пазара като цяло

По думите му българският бизнес вече се събужда за тази възможност и постепенно започва да търси подобни услуги. „Но има и много бизнеси, които са в процес на осъзнаване, че имат проблеми, които могат да се решат с помощта на данните“, каза още специалистът. 

Според прогноза на IDC, публикувана през 2015, пазарът на технологии и услуги в областта на “големите данни” ще расте средно с 26,4% годишно и към 2018 ще достигне $41,5 млрд. Така на практика сегментът Big Data ще расте 6 пъти по-бързо от IT пазара като цяло.

Но пък и самият свят става все по-свързан с помощта на компютри, като имаме предвид не само хората, но и многобройни обекти.

Всичко това се случва благодарение на т. нар. „Интернет на нещата“ (IoT) – устройства, които са свързани помежду си и в мрежата и които в момента са над 8,5 млрд. броя, а към 2020 ще надхвърлят 20 млрд. броя, каза още Ефремов.

Например уличните лампи в Бирмингам разполагат със сензори, които изпращат информация за състоянието на облаците в града, за да се осигури хиперлокално прогнозиране на времето. В Норвегия пък повече от 40 000 автобусни спирки публикуват данни в Twitter, като пътуващите могат да оставят съобщения за своя опит и преживяване.

Примерът с ламите в Бирмингам според Ефремов е добра илюстрация за това, че когато ползваме данни на глобално ниво, се оказва, че може да решаваме задачи, за които не сме и предполагали. Така например началната основна функция на сензорите в лампите бе да включват осветлението, когато стане тъмно и засекат движение, но  вече може дори да предсказват времето и атмосферните условия. 

Но обемът данни нараства непропорционално на разходите за IT. Всяка година обемът на съхраняваната информация нараства с 40%, докато глобалните разходи за IT растат с по-малко от 5%. Друг интересен факт пък е, американските компании от 15 сектора (от общо 17 сектора на икономиката) разполагат с обеми от данни, които са по-големи от тези на библиотеката на Конгреса на САЩ. Всичко това може да представлява ако не заплаха, то поне голямо предизвикателство. 

Каква по-конкретно е „тъмната страна“ на монетата – какви са заплахите от т. нар. Big Data и как да се предпазим – вижте в целия материал на UpDate: