Българските компании в гейм индустрията предпочитат да не разчитат на изкуствения интелект, въпреки че се експериментира с него, но това не означава, че той се имплементира. България е успяла за последните десет години да се установи на световната карта като място, на което инвеститори могат да се доверят за създаване на франчайзи на популярни европейски или северноамерикански студиа. Това казаха Велизара Георгиева и Филип Търпов, организатори на Sofia Game Jam, в предаването "UpDate" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Елена Кирилова.

Гейм индустрията в България се представя малко по-добре, отколкото е в Европа и по света, благодарение на по-малките рискове, предприети по време на пандемията и по-малкия мащаб на индустрията като цяло у нас, каза Търпов. "Поради сътресенията, които имаше края на миналата година и началото на тази, разработчиците са по-плахи, набират се по-бавно хора, има по-дълги прогнози за разработване на игри. Не виждам да се предприемат големи рискове и да се появяват специфични нови жанрове, което може би е по-добрият път, за да се стабилизира тази индустрия". 

За тези десет години, в които се организира Sofia Game Jam, хората придобиха много повече осъзнатост, че в България има жива, развиваща се гейм индустрия и има по-голям интерес към подобни събития и кариерни изложения, допълни Георгиева. "Защото Sofia Game Jam започна като хакатон за създаване на видео игри преди десет години, но конференцията и кариерното изложение ги правим от малко по-скоро - от четири години. Виждаме как с течение на времето идват и повече ученици и студенти, защото това е сегментът от аудиторията, на които им е най-интересно и полезно да участват в такъв тип формат".  

През тези години индустрията в България се установи на световната карта като място, на което инвеститори могат да се доверят за създаване на франчайзи на популярни европейски или северноамерикански студиа. Самата индустрия е много млада в световен мащаб в сравнение с киноиндустрията и с изкуства като литературата и изящните изкуства, но тя се развива изключително бързо и е зона, в която все повече млади хора създават продукти, обясниха гостите. 

По думите им тези чуждестранни компании, които идват в Бългаиря, идват в началото заради това, че сме много достъпни като начин на комуникация, особено сред младите и хората с техническо образование. "Но с течение на времето тези компании се разрастват и все повече виждат, че в България има много качествени професионалисти. Не само добри програмисти, както е популярно да се мисли, но има много добри 2D и 3D художници, саунд дизайнери, сценаристи и т.н. Позициите в тази индустрия са многобройни и със сигурност компаниите не идват и не остават заради това, че им е по-евтино".

"Българските компании, които създават игри не акцентират върху изкуствения интелект. Има една компания, която експериментира, но това не означава, че ще имплементира. Независимите малки студиа могат да прескочат няколко вида трудности чрез изкуствения интелект, за да подобрят продукта си и да се съревновават с останалата част от света. За сега в големиет студиа това не е тенденция".

ИИ ще овласти малките студиа, но не знаем дали няма да видим 180-градусов обрат и след 5-10 години да се окаже, че е забранено да се създават продукти от творческата индустрия чрез AI, подчертаха събеседниците. 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "UpDate" може да гледате тук.

Още по темата

Гейминг индустрията не умира, но се забавя за първи път в историята си

Китай обмисля забрана за гейминг под 18г

Новите гейминг тенденции са за опростяване на визуалните ефекти и акцент върху сюжета

Предстоят ли тежки времена за независимите гейминг студиа?