Как Formula 1, Indianapolis и Сие движат автомобилната индустрия напред

Formula 1 (F1) е може би най-популярното автомобилно състезание в света и макар масата от фенове да вижда единствено обвивката на бляскавия и шумен спектакъл, целта на турнира е далеч по-широкообхватна от предполаганото. Имаме още Indianapolis, 24-те часа на Льо Ман, WRC и редица други, като всички те в съвкупност представляват тестови лаборатории за автомобилната индустрия.

Знаете ли кога е изобретено двигателното турбо? През 1962 г., и е дело на инженерите от General Motors. Същата година компанията го въвежда в своите модели Oldsmobile F85 и Chevrolet Corvair.

Да, тези две пионерчета не стигат до пистата на Formula 1, но техните наследници го правят. Porsche е първата марка, която открива реално приложение на новооткритието, тъй като двете американски возила така и не използват системата по познатия днес начин. Моделите на германската класика 917/10 и 917/30 представят турбото на състезателната общност и от там насетне ежегодно започват да се изграждат различни модификации, пише Digital Trends. До началото на 80-те години на миналия век практически няма спортна кола, която да не разполага с въздушните турбини за по-висока мощност на двигателя.

Още по темата

Откраднаха колекционерско Ferrari за 2 млн. евро по време на тест драйв

Защо Фетел печели повече от Хамилтън във F1?

Системата 4x4 първоначално е била инженерна мисъл на хората от Audi в зората на 80-те. Целта първоначално била да се създаде военно превозно средство, което да не разполага с огромните размери на джиповете и камионите и все пак да има възможност безпроблемно да минава през труднодостъпни трасета. Но за да бъде изпробвана една подобна система, трябва да бъдат пресъздадени възможно най-лошите условия за шофиране. А къде са били те по това време? Във WRC, естествено. Именно там за пръв път се срещаме с Audi Quattro, задвижвано от четирите независими едно от друго колела.

McLaren MP4/1 е първата кола с карбоново покритие на шасито. Болидът стъпва на пистата за пръв път през 1981 г. на Гранд При на Великобритания, за да видим една достатъчно лека и същевременно безопасна кола, която да преследва скоростни рекорди. Идеята е на дизайнера Джон Бърнард, на когото две години по-рано му хрумва идеята, че може да направи по-лек и бърз болид за F1.

Крилата за по-добро прилепване към асфалта са японско изобретение, пригодено специално за Honda Civic през 60-те. Но видът и формата им по онова време прилягат повече на семейния автомобил на Фред Флинтстоун, така че отново идва ред на F1, за да предложи възможно най-добрите условия за усъвършенстване на технологията. През 1968 г. Ferrari приветства спойлерите в най-бързото състезание на света и скоро след това всички конкуренти на италианския автомобилостроител последват примера, защото виждат неоспоримите му достойнства. Няколко години и няколкодесетки катастрофи по-късно имаме един наистина ефективен начин на употреба за въздушната струя. Вдъхновението за това изобретение идва от авиацията, но все още не е ясно чия точно е мисълта да накара въздуха да минават над, а не под крилата.

Ferrari F8 Tribute 2019 използва системи от преди 60 години, независимо от футуристичния си интериор Снимка: Ferrari.com

Полуавтоматичните скоростни кутии бяха представени чак през 2009 г. за колите в масово производство, но технологията е налична от 1983 г. насам. Инженерите на Porsche са първите, които намират за далеч по-полезно, ако премахнат третия педал на съединителя и буквално го сложат в ръцете на шофьора. Моделът 956 през въпросната година е първият с подобна смесена трансмисия. Колата се превръща в хит на несъществуващия вече Световен шампионат за спортни коли под егидата на Международната федерация по автомобилизъм (FIA).

Дръжте се за креслото сега, защото идва ред и на едно от най-неочакваните нововъведения, които надали някой подозира, че са дело на състезателния спорт с коли. Годината е 1911, а състезанието е Indianapolis 500. Рей Харун е пилот на Marmon Wasp – първата състезателна кола с едно-единствено място за шофьор. Харун предлага на инженерите да премахнат седалката за навигатора, чиято основна роля е да следи за позицията на преследвачите по време на състезанието. Вместо него той предлага да бъде поставено огледало току над нивото на погледа му пред колата. Идеята той взема от конски впряг в родния си Спартансбърг, който прилагал същата иновация за по-улеснено задно виждане. Същата година Харун печели Indianapolis 500 без да предполага, че идеята на конярчето ще се превърне в най-разпространената екстра към автомобилите в световен мащаб. Казваме екстра, защото в продължение на десетилетия огледалото за задно виждане е било допълнение към базовите модели на автомобилостроителите.

Рей Харун със своята Marmon Wasp и първото огледало за задно виждане Снимка: Indianapolis Motor Speedway

Dunlop и Jaguar имат една простичка тайна за своя успех на 24-те часа на Льо Ман през 1951 г. Моделът XK-120C с пилотите Питър Уокър и Питър Уайтхед печелят състезанието с цели 9 обиколки преднина пред Пиер Мейрат и Гай Майрезе и техния Talbot-Lago. Причината? Появата на дисковите спирачки. Две години по-рано Crosley Hotshot и избрани модели на Chrysler за пръв път пробват да заменят барабаните спирачки с дискови, но разликата остава незабележима, тъй като скоростите, с които се предвижват колите през онази епоха, не кореспондират особено със съвременните автомобили. Едва в маратона на Льо Ман изобретението получава своя истински тест, за да може днес инженери от всички краища на света да са единодушни, че това е най-ефективната спирачка. Важно е да споменем, че изобретението на Dunlop е предназначено за въздушния транспорт и по-конкретно за приземяването на самолетите, но ето, че идеята намира далеч по-широко приложение от очакваното.

С подобна цел е създадена и ABS системата (anti-lock braking system). Отново Dunlop снабдяват британската военна авиация с тази спирачна система, но през 1961 г. тя бива представена и на Formula 1 за болида Ferguson P99. Странното е, че пилотът по онова време Стърлинг Мос така и не се решава да използва ABS и мнозина след години са на мнение, че това е и причината да печели едно-единствено състезание. Първата употреба е отчетена в болида Jensen Interceptor FF, според Digital Trends, но широкото приложение на системата идва няколко десетилетия по-късно. Забележете, че днес тя е забранена във F1, тъй като компютърните системи я усъвършенстват до такава степен, че спестяват огромни усилия на водачите в хода на всяко едно състезание.

Връщаме се отново към зората на автомобилните спортове и по-конкретно към Гранд При на Франция от 1912 г. Peugeot L76 е мощният шампион, който година по-късно печели и Indianapolis 500, благодарение на своя 7,6-литров двигател със 148 к.с., които биват изсмукани, благодарение на системата DOHC или на български казано - двигател с два горни разпределителни вала. Най-простичко обяснено, това е система, която позволява инсталирането на допълнителни клапани за повече гориво и въздух, като така се постига по-висока мощност. Днес няма спортна кола, която да не използва DOHC.