Данъчният и регулаторният режим са нещо много важно, защото това, което всъщност правят застрахователните компании и банките, базирани в офшорни зони, е да вземат пари от агенти вън от тези зони, с които да кредитират други играчи извън тях. По този начин опосредяват трансакциите с много по-малки разходи, отколкото ако бяха базирани в Белгия или Франция, където данъците и регулациите са много високи. Това каза проф. Стив Ханке, преподавател по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ, в предаването Boom&Bust по Bloomberg TV Bulgaria.
Много хора се опитват да избегнат инфлацията, насочвайки се към офшорните зони.
Ако сте в Аржентина, например, би имало логика да използвате офшорните зони и да стоите далеч от страната, защото в противен случай инфлацията ще Ви убие. Ето защо и много латиноамерикански граждани депозират парите си в офшорни зони.
Хората се опитват да избегнат също така и потенциала за правителствена конфискация на активите им. Много компании са толкова нестабилни и оперират в такъв режим на несигурност по отношение на частната си собственост, която въобще не е защитена, че е разбираемо да искат да защитят активите си, премествайки ги в офшорни зони, каза още проф. Ханке.
По думите му това, което е интересно в Panama Papers са имената на много политици. На преден план излиза въпросът как тези политици са направили стотици милиони, след като никога не са имали истинска работа, за да получават висока заплата.
Вижте целия коментар на проф. Стив Ханке във видеото: