Електронният подпис – какво трябва да знаем за него
Деница Димитрова, Deloitte Bulgaria, Красимир Георчев, БОРИКА, Boom&Bust, 18.02.2018
21:30 | 18 февруари 2018
Квалифицираният електронен подпис има силата на нормално положен подпис върху хартиен документ. Само че това нещо се случва върху електронен документ, който има същата правна стойност. Целта е облекчаване на бизнеса.
Това обясни в ефира на Boom&Bust с водещи Кузман Илиев и Владимир Сиркаров Красимир Георчев, директор на дирекция „Продажби“ в „БОРИКА. Гост в студиото бе и Деница Димитрова, старши мениджър „Данъчна практика“ в Deloitte Bulgaria.
„Регламент 910 на Европейската комисия по отношение на внедряването на електронния подпис датира още от 1999, като влезе окончателно в сила от тази година, като България също промени закона си според него. В момента всички квалифицирани електронни подписи се издават на база този регламент“, посочи още Георчев.
„Той също така регламентира стандартите за тези подписи, които следва да могат да бъдат използвани във всяка една страна в Европа. Така например електронен подпис, издаден в България, трябва да важи и в Германия.“
Новост също така е и новият формат на електронните подписи, което обаче не прави старите такива невалидни. Промяна също така се налага в информационните системи на институциите, които следва да се научат да приемат новия подпис и да го четат по правилен начин.
На свой ред Деница Димитрова сподели какво влияние върху бизнеса оказват гореописаните промени.
Много чуждестранни компании нямат офиси и представители в България, но имат набор от регистрации в институции като НАП (ДДС регистрация), Национална агенция „Митници“.
„В общия случай на базата на пълномощно, предоставено ни от клиента, изготвяме и подаваме от негово име справки и декларации по закона за ДДС. По новите правила, трябва да го представляваме и пред агенция „Митници“, която въведе нова система за електронно подаване и извършване на митнически формалности, която се състои в това да се създаде профил на чуждестранното лице, в случая с тези клиенти, или, в масовия случай, на българското дружество. Срокът за извършване на тези пререгистрации бе до 31 януари 2018. Тази система изисква и квалифициран електронен подпис“, посочи Димитрова.
„Трудностите, с които се сблъскахме по отношение на чуждестранните лица, са че при въвеждането на тези изисквания ма митниците ние в качеството си на пълномощник не можем да извършим тези регистрации на сайта на агенцията, а трябва да получим квалифицирани електронни подписи, в които да фигурират и данните на самите чуждестранни лица. Това обезсмисля акта на упълномощаване“
Целия разговор вижте във видеото!