Има ли срок на годност политическата кариера на Меркел
Илия Лингорски в Boom & Bust, 26.11.2017
21:30 | 26 ноември 2017
Автор:
Кирил Петков
В Германия има един наистина странен парадокс, който не е толкова странен ако погледнем историята - правя референция към края на Маргарет Тачер преди доста години. Това каза политическият анализатор Илия Лингорски, гл. икономист на Българска банка за развитие, бивш зам. министър на финансите, в предаването Boom & Bust на Bloomberg TV Bulgaria с водещи Владимир Сиркаров и Кузман Илиев. "Среда, в която икономическият ръст е силен в момента, страна, която е икономически шампион в ЕС и еврозоната, всъщност изживява некорелирани с икономиката си политически напрежения в момента".
"Навремето в Оксфорд професорите винаги ни питаха каква е причината за края на Маргарет Тачер и ние давахме всякакви екстравагантни идеи, обяснения и теории, на които те казваха: Това може би е вярно, но има нещо далеч по-просто, макар и необяснимо, а именно, че има установена историческа корелация за времето, в което един политик може да стои "на рафта". В една демократична среда това е около 10 години. След това, независимо от развитията, обикновено един престоял в политиката на високо ниво политик обикновено става жертва на собствената си партия".
Това, че си излязъл пръв на избори, не означава непременно политическа победа и такъв бе случая с Меркел, каза още Лингорски. "Тачер бе в много по-силна позиция, когато нейните й взеха главата. Всичко може да се използва за повод".
"Партията на Меркел е в доста тежка позиция, а германците, ако не друго, имат политическа система с най-развит (от цяла Европа) и най-добър процес на правене на коалиционни споразумения. При тях всичко е точно. Всичко е подробно, детайлно, предсказуемо, след като се постигне коалиционното споразумение. Всичко е разписано за целия период на управление почти като бизнес договор и даже в много отношения по-качествено".
Какво може да направи Меркел? Какво е бъдещето на еврозоната? Как качествено се променя монетарната политика на централните банки? Какво налага тази промяна? Какво влече след себе си промяната на структурата на населението? Защо икономическите аксиоми ще спрат да работят в бъдеще? Какво е значението на ранната и ясна сигнализация към пазарите на централните банки?