Публичните финанси трябва да се управляват в процес на постоянно, еволюционно учене – правим нещо измерваме го статистически, проверяваме дали е сработило и ако не е сработило - това е вече трудно от политическа гледна точка – да кажем: този проект беше провал, той се провали заради конкретни причини, вече няма да правим така. Това каза преподавателят в Стопански факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" Антон Герунов, автор на "Публични финанси - теория и практика" в предаването Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria с водещи Владимир Сиркаров и Кузман Илиев.
Множество изследвания сочат, че за малка отворена икономика, като българската фискалният мултипликатор е 0,3 - 0,4 - 0,5, което означава, че за всеки похарчен лев с цел да се стимулира икономиката, ефектът е 50 стотинки, обясни Герунов. "Този ефект се увеличава по време на криза, но не достига до 1. Най-разумно за България е публичният сектор да изпълнява своите присъщи функции и само в много краен случай да се намесва в икономиката".
"Европа е цивилизационният избор на България и е референтната линия, която гледаме, но по отношение на управлението на публичните финанси тя може би не е най-доброто, което може да се види".
Политическият процес не може да отреагира достатъчно бързо на променените икономически реалности. Проблемът е концептуален. Правенето на фискална политика трябва да минава през точни правила и да има конкретни измерители, които да се определят чрез една широка експертна дискусия, каза още гостът.
Защо ако днес ако бе сред съвременните икономисти Кейнс би се определял като десен икономист, вместо като свой собствен последовател? Защо публичното потребление влошава бизнес климата?
Вижте целия коментар: