Предизборната кампания в Германия се провежда в среда на постмодерен парадокс

Социологическите проучвания еднозначно показват, че ще имаме нов играч в Бундестага - „Алтернатива за Германия“. Тя е основното неизвестно и изходът от тези избори се явява заложник на нейния резултат. Това заяви журналистът Драгомир Иванов в предаването "Invest/Or" с водещ Радина Колева.

Той коментира предизборната кампания във федералната република и потенциалните конфигурации на властта след вота на 24 септември.

„Рядко се случва в Германия социологическите агенции да не познават, но в момента никой не се ангажира да каже точно какъв ще е резултатът на „Алтернатива за Германия“. Двата основни института дават резултати, които варират между 8 и 12%, което е доста голяма разлика. Ако Алтернативата успее да вземе 11%, това я превръща в трета по сила партия в Бундестага“, посочи Иванов.

По думите му евроскептичната и антиимигрантска партия, разбира се, няма да има достъп до управлението, но ще оказва сериозно влияние върху политиката на каквото и да е правителство. „Алтернативата ще се опитва с парламентарни средства да блокира, да променя, да вкарва законопроекти, каквато е работата на всяка една политическа сила“, каза Иванов.

Според него друго неизвестно е либералната Партия на свободните демократи и от техния резултат също зависи какво ще бъде следващото управление. Днес социолозите им дават не повече от 8%, но дори и да вземат 8-9%, простата аритметика показва, че това не може да стигне, за да управлява Меркел с тях, каквато е най-желаната коалиция от Християндемократите.

„Предизборната кампания в Германия се провежда в среда на един вид постмодерен парадокс“, каза Драгомир Иванов. Германия през последните години се развива икономически много добре и по думите му статистическите данни, включително рекордно ниската безработица през август, доказват това. „Макроикономически Германия продължава да бъде моторът на Европа. БВП нараства 12-то поредно тримесечие. В същото време обаче у мнозина германци се загнездва чувство на доста силно обезверение, недоволство от политическата класа“, обясни той.

„Германците, както почти всички жилите на съвременните развити държави, се страхуват и имат няколко съвсем легитимни страхове – от тероризъм, от бежанските потоци, от оставане без работа, от изгубване на социален статус„, допълни Иванов.

По думите му не на последно място има един особено германски страх, който тормози гражданите през последните години – пазарът на наеми. „Жилищата, особено в големите градове, все по-трудно се намират и цените на наемите растат. Средата на кампанията е такава, че мнозина от германските граждани смятат, че политическият дневен ред заобикаля истинските въпроси и че политиците се отчуждават от собствените си избиратели“, обясни той.