Проблемът с двата спорни закона за реформи в съдебната власт в Полша е, че те застрашават разделението на властите и целия правен строй в страната. Това заяви Боян Станиславски, журналист във Варшава, в предаването Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.
Той коментира двата текста, които предизвикаха граждански протести в Полша и критики от страна на Брюксел. Единият закон, който беше гласуван от парламента, засяга пряко Националния съвет на магистратурата, което е аналогът на Висшия съдебен съвет в България. Според реформата парламентът, а не съдебните органи за самоуправление посочва кои съдии да стават членове на този съвет. Другият закон е свързан с работата на Върховия съд и също предвижда по-голяма роля на парламента при одобряването на състава му.
„По принцип парламентарната власт би трябвало да има възможност да определя административната функционалност на всякакво едно ведомство в държавата. Проблемът е опитът за съкращаване на мандата за част от състава на Националния съвет на магистратурата и това става в очевиден разрез с полската конституция, където е изрично посочено, че въпросният мандат продължава седем години. Ако този закон влезе в сила, това означава, че в Полша една стабилна и ясна конституционна норма може да бъде пренебрегната с обикновен закон. Следователно всяка една партия, управляваща самостоятелно, дори да няма конституционно мнозинство, може да окаже много силно влияние на самия строй на държавата“, обяснява Станиславски.
Той посочва, че това е правният аспект на проблема, но има и друг момент, свързан с практическия модел, по който се действа, а именно – със сила и наглост. „Целта, която се преследва, е ясна – всички институции, които са важни от гледна точка на управляването на държавата, да могат да се контролират през ръка от правителството“, допълва Станиславски.
По думите му поведението на президента Анджей Дуда дава някаква надежда поне за смекчаване на тези мерки: „Единствената надежда е позицията на Анджей Дуда. Президентът направи опит да възпрепятства Ярослав Качински и да намали напрежението. Идеята е тези закони да могат да се прилагат, но с по-голямо мнозинство в парламента (3/5 – бел.ред.), което означава, че това няма да остане изцяло в ръцете на управляващата партия „Право и справедливост“. Това в известна степен може да успокои ситуацията, макар че не премахва всички тези критични елементи“.
„Иначе няма никакъв лост, който да бъде използван, освен политическия в смисъл на политическа конфронтация. Но предвид, че „Право и справедливост“ е най-голямата сила в полския парламент и все още се радва на висока подкрепа в полското общество, тази конфронтация ще е изключително трудна“, казва Станиславски.
Той обяснява, че „Право и справедливост“ твърди, че съдебната реформа трябва да се направи, тъй като тези среди – съдии, прокурори - не се радват на достатъчно добър авторитет в обществото, което е вярно, защото за последните 20 години и имало много примери за дълбока деморализация в тези среди. „Част от опозицията е съгласна с това, че трябва да има реформа, но пак се връщаме към това по какъв начин действат управляващите в момента“, допълва Боян Станиславски.
Целия разговор може да чуете във видеото в началото на материала, където Боян Станиславски коментира ролята на опозицията в Полша, защо „Право и справедливост“ все още се радва на високо одобрение и каква е ролята на Европейския съюз в кризата в Полша.