Какво да очакваме от новата стратегия за развитие на науката в България

„Има една здравословна пропорция 1:2 на публичното към частното финансиране в науката. Докато преди 10 години винаги проблемът е бил, че няма частно финансиране в научните изследвания и развитие, всъщност през последните 2-3 години частното финансиране изпревари значително тази пропорция. Причината не е само това, че то нарасна, но и че нямаше никакво увеличение, дори имаше намаление в публичното финансиране“, обясни проф. Денков.

„Защо това е проблем? Защото частното финансиране на научните изследвания се прави там, където отделните фирми могат да вземат конкретните резултати за конкурентна продукция. Това е чудесно, но има и други функции на научните изследвания като например подготовката на специалистите за нуждите на икономиката, администрацията и управлението. Ако държавата не отделя средства за подготовката на тези специалисти, те изчезват“, допълни министърът. 

Така ръстът на публичното финансиране би могъл да даде импулс за ръст и в частното, като по думите на проф. Денков логиката е следната: „Публичното финансиране отива най-вече в публичните висши училища и научни организации. Там се създават лаборатории, които са общодостъпни и където работят най-добрите учени в страната. Бизнесът може да отиде в съответната лаборатория и може да използва най-добрите специалисти“.