Има ли проблем с неравенството и в какво се крие той
Икономистите доцент Григор Сарийски и Георги Вулджев в Invest/Or
17:33 | 23 януари 2017
Обновен: 17:35 | 23 януари 2017
Обновен: 17:35 | 23 януари 2017
Проблемът с неравенството е сериозен и това не е нова тенденция. В рамките на 30 години доходите на най-богатия 1% в САЩ нарастват със 146%, а делът на доходите им от общите се увеличава от 10% на 20%. В същото време медианният доход на домакинствата се увеличава едва с 20%. Това каза доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН, позовавайки се на изследване на икономиста Томас Пикети. Доцент Сарийски коментира заедно с икономиста от ЕКИП Георги Вулджев темат за неравенството в дохидите и благосъстоянието в световен мащаб и у нас. Основните проблеми, произтичащи от това, са два. На първо място срещаме проблема с потреблението. Липсата на потребление прати така, че вътрешните пазари умират. Страни като САЩ се опитват да решат този проблем чрез активна парична политика, но тя облагодетелства главно богатите. Вторият проблем е свързан с това, че по-бедните нямат достъп до качествено образование, здравеопазване и т.н. По този начим стигаме дотам, че все по-малко от иначе обещаващите хора по света могат да получат адекватно образование и когато се влеят в пазара на труда, да дадат своя принос за икономиката.
Разслоението в доходите само по себе си не е проблем. Разликата в доходите е напълно естествен процес на пазарната конкуренция, каза от своя страна икономистът от ЕКИП Георги Вулджев. Въпросът е дали това разделение се получава по естествен път, т.е. дали по-богатите са такива, защото са по-продуктивни, или поради други причини. Проблем има, ако разделението в доходите се създава по изкуствен път – чрез държавна намеса, корупция или преразпределение на доходи. Добър пример в тази насока е облагодетелстването на финансовия сектор заради активната разхлабена парична политика. Дребнаво е обаче да се мисли само как да разпределим баницата, вместо да се опитаме да направим тази баница по-голяма, посочи Вулджев.
Няма проблем с неравенството в доходите тогава, когато то наистина се базира на производство на продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Проблемите идват, когато то се дължи на наследствени критерии – например рентиерският доход, който някой получава само защото родителите му са му завещали нещо без той да има реален принос за това. В този смисъл проблемът не е в това дали има неравенство, или няма, а в това, че то се увеличава. Хората, които притежават активи за над 100 хил. долара в света представляват около 8% от населението. В момента те притежават около 86% от нетното благосъстояние на планетата. За сравнение през 2013 година същите тези хора са притежавали 83% от него, допълни доц. Сарийски.
България е една от страните, в които социалното разслоение е най-ясно изразено и иконимиката на страната ни се характеризира с ниска конкурентоспособност. За сравнение в страни, като Германия и Швеция, чиито икономики са много по-конкурентни, наблюдаваме по-малко разделение в доходите, обясни доцент Григор Сарийски.
И двамата икономисти се обединиха около мнението, че използването на данъците като инструмент за преразпределение на доходите и премахване на неравенството крие много рискове, особено в страна като България, където корупцията е много сериозен проблем.
Накъде ни води всичко това и къде да търсим решението? Вижте повече във видеото от първата част на предаването: