„Ако хората искаха дълбока промяна, щяха да гласуват партиите на промяната да имат мнозинство. Но за сметка на това гласуваха за свалянето на ГЕРБ от власт. Защото има голямо мнозинство за това“. И всъщност това се случва - има анти-ГЕРБ мнозинство и ГЕРБ вече не са управляващи, а дълбока промяна, такава от каквато България има нужда, няма да се случи. Това заяви доц. Георги Лозанов, медиен експерт, преподавател и бивш председател на Съвета за електронни медии в предаването Клуб „Investor” с водещ Ивайло Лаков.
Още от миналото лято се вдигна протестна вълна, която даваше политическа енергия за промяна. Тя трябваше да бъде излъчена от т.нар. партии на промяната, посочва Лозанов. Но ставаше въпрос за нещо повече от смяна на ГЕРБ – за промяна на политико-корпоративния модел в България. Първоначално имаше надежди, че този път тя наистина ще се случи, възможността за нея обаче беше „взривена“ от партията на Слави Трифонов, която лансира своите предложения за кабинет.
„Вече съм скептичен по отношение на промяната“, казва експертът, който вече изпитва съмнения и по отношение на естественото възникване на политическата коалиция на промяната.
Голямата грешка според него е, че политическият ресурс от протестите не беше усвоен от Демократична България, „на която се полагаше“, казва Лозанов – а той смята, че се полага на тях заради последователните им многогодишни усилия в областта. „Това беше политическа недалновидност от страна на ДБ, които все пак са политици с опит“, продължава експертът, като посочва, че те трябваше да използват ресурса и енергията на протеста и да поемат лидерството на процеса като носител на традициция и професионализъм.
Гостът направи ретроспекция на идеите, от които се заражда днешната ДБ и че те са се откъснали от естественото политическо трасе на сблъсъка между лявото и дясното. То прекъсна през 2001 г.,обяснява анализаторът, когато дойде ерата на „харизматиците“ – Симеон Сакскобурготски, Бойко Борисов и сега Слави Трифонов.
„Аз имах голяма надежда, че това ще е краят на тази харизматична линия, защото тя е политически слаба линия. Тя не е същинска политика. Тя е пара политика на базата на други особености“ - примерът е, че ИТН „продължава да прави шоу, реалити, а не същинска политика.“ Те на практика са пренесли мрачните съднически образи и позиции от шоуто си в политическата реалност.
Ние още сме в преход, смята Георги Лозанов. Защото не сме построили демокрацията.
„Ние имахме доста голямата илюзия, че с падането на комунистическия режим от само себе си идва демокрацията. Режимът падна, но демокрацията още не се е състояла.“
Част от обществото живее в демокрация, част си живее в комунизма, като начин на мислене и т.н., продължава експерът.
„Демокрацията е проект на елитите. Елитите са тези, които трябва да я построят. И понеже това е труден проект, изисква страшно образовани елити и почтени елити“, убеден е Лозанов. „Нивото на демокрацията в България е портрет на елитите на прехода.“
Георги Лозанов обаче е сигурен, че демокрацията у нас е възможна, защото вече се е случила в следосвобожденска България. И тогава е имало един много по-качествен и подготвен елит.
Той се надява, макар и без особени илюзии, че на следващите избори избирателите ще улучат кои са носителите на промяната и тя ще има шансът да се случи.
Опитният медиен експерт обърна внимание и на политическата комуникация през социалните медии. Политиците трябва да говорят през медиите, защото журналистите питат от името на обществото. Истинската журналистика винаги е остра и задава въпросите, които вълнуват обществото. Докато това се избягва в социалните медии.