Русия чрез „Газпром“ е в печеливша позиция на геополитическата сцена, заради липсата на газ на европейския пазар в момента. Между съюзниците от НАТО и ЕС може да има разделение за тактиката на действия срещу Кремъл, но не и в основното противопоставяне срещу влиянието и действията на страната. Това заяви  д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в ефира на предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков. 

Има две линии на поведение спрямо държави като Русия – трябва да бъде ангажирана в преговори, за да може действията й да бъдат по-предсказуеми, но подобни разговори също легитимират страната във вътрешната и външна политика.

„Такива действия са нежелателни за Запада и следователно няма смисъл да се преговаря с Русия. Германия и Франция предпочитат да водят преговори, а много други държави, включително от Източна Европа, не намират смисъл, докато Русия не отстъпи по някакъв начин – от репресиите в страната, по отношение на Украйна.“

Русия е в положение да опита да раздели държавите в ЕС. По отношение на Крим и човешките права няма разделение, но няма и съгласие за тактиката. „Има разделение и по опасенията за сигурността. Източноевропейските държави, особено съседи на Русия, се страхуват за своята териториална цялост, което не важи за Германия и Франция. Има различна гледна точка за националната сигурност в тези държави, различна география и история, но не и до ниво за разцепление на ЕС“, коментира Димитров. 

Зелената сделка в ЕС и свързаното с нея спиране на въглищните електроцентрали и преминаване към газови мощности работи в полза на „Газпром“, но само средносрочно. „Не очаквам потреблението на газ в Европа да расте толкова бързо. Говори се за използването на водород и Русия има планове да навлезе в този бизнес.“ „Газпром“ твърди, че „Северен поток 2“ може да се използва и за пренасянето на водород, за да преодолее съпротивата срещу проекта, добави Димитров. 

„Газпром“ не желае да увеличи доставките през Украйна по договора, който изтича в края на 2024 г, за 40 млрд. куб. м. годишно. „Газпром“ пропуска печалби от високата цена на газ, оправдавайки се с високите транзитни такси, но така показва на света, че има нужда от „Северен поток 2“ и упражнява натиск за отмяна на санкциите от страна на САЩ, каза Димитров. Омекването на позицията на САЩ е отстъпка на администрацията на Джо Байдън спрямо Германия, защото "за Байдън най-важно е да възстанови отношенията с европейските съюзници, защото без тях САЩ не са същата суперсила.“

Смисълът на ученията на НАТО в Черно море като Sea Breeze e да се покаже, че анексирането на Крим все още е неприемливо и това е отворен въпрос на отношенията на Русия с останалия свят, каза Димитров. „Направи впечатление, че Джо Байдън не каза нищо за Крим след срещата си с Путин – това е линията анексията никога да не бъда призната, но въпросът да не се повдига. Другата линия е постоянно да се напомня за това.“

В Черноморския регион има очертаване на „червени линии“ от страна на Запада и Русия. „За Русия това е навлизането в териториалните води на Крим. За НАТО и ЕС това е Русия да не продължи с агресията спрямо Украйна. Докато Западът не забравя, че Крим е незаконно анексиран, Русия ежедневно подчертава, че той е част от нейната територия.“

За Украйна особен проблем е затварянето на Керченския проток към Азовско море, тъй като това ще изолира нейните пристанища, смята експертът.

Русия продължава да търси уязвими места в защитата на ЕС и НАТО, както показва и последната хакерска атака срещу германския банков сектор, за която се подозират групи, свързани с Кремъл, заяви Димитров. „Това е бъдещето на сблъсъците между държавите.“

Русия и Китай

Сливането между комунистическата партия и държавата беше препотвърдено по време на честванията на 100-годишнината на партията в Китай. „Това беше и послание към външния свят за признание на политически терен Китай да бъде разглеждан като равностоен по сила на САЩ.“

Не може да се говори за автоматичен съюз между Русия и Китай срещу САЩ, каза Димитров. „Има опасения в Русия, че задълбочаването на отношенията може да направи държавата суровинен придатък на Китай“, заради икономическите и демографски различия.

Според него не може да има опасения за сблъсък между двете страни заради територии в Сибир, нито за намаляване на влиянието на централната руска власт там. 

Повече за противоречията в ЕС и НАТО спрямо Русия и Китай, газовата зависимост на Европа, събитията в Беларус може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.