Въвеждането на необлагаем минимум заедно с 15% данък върху доходите не е увеличение на данъците на работещите. Предложението на синдикатите за възприемане на система 15/15/15 (ДДС, данък общ доход, корпоративен данък) ще допоринесе да се намали икономическото неравенство в страната. Това заяви Любослав Костов, икономически експерт в КНСБ, в ефира на предаването „Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков.
“Макар и да се повиши ставката, ще се вдигне и реалната покупателна способност на хората. Нашата идея е да оставим повече пари на хората на ниски доходи. Необлагаем минимум има във всички други държави на ЕС, за да се затвори ножицата на неравенството. Практиката е да се намали данъчната основа с конкретен размер и да се обложи с конкретна ставка.”
Това не е увеличение на данъците на работещите, категоричен бе Костов. “Предлагаме по-малко данъци.“
КНСБ предлага и въвеждане на 15% корпоративен данък. „Средната ставка в ЕС е 22%, а в целия свят – 23%. В България е 10%, а единствено под това е Унгария с 9%. Това ще доведе до повече средства в бюджета – работещите в България плащат около 3 млрд. лв., а бизнесът – 1.2-1.3 млрд. лв. при 15 млрд. лв. печалба. Това не е солидарен принцип“, заяви експертът.
България стои в долната част на дебата за глобален корпоративен данък, където ни е поставила реформата за плоския данък от 10%, смята експертът. “Това трябваше да увеличи преките чуждестранни инвестиции, да намали делът на сивата икономика, да намали неравенството и да увеличи приходите в бюджета”, напомни Костов и добави, че според преценка на бизнеса сивата икономика е около 22% от БВП на страната. (Всякакви данни за сивата икономика могат да бъдат само предположения, тъй като по определение тя не може да бъде измерена - бел.ред.)
“Преди дванадесет години бе около 30%, но в момента имаме ръст като абсолютно изражение. Преките чуждестранни инвестиции са рекордно ниски, под 1% от БВП, а преди 2009 г. бяха около 10%-12%.”
Има недостатъци в измерването на производителността на труда и съотношението с ръста на работната заплата, каза Костов. “Две трети от населението нe взима средната работна заплата – медианата в страната е 30%-33% по-ниска от средната. Средната заплата, която получават най-много хора е около 900 лв. -1000 лв. Това е и функция на несъвършената конкуренция, тъй като бизнесът е абсолютен монополист в някои отрасли по места.“
Това е голяма реформа, но необлагаем минимум на ниво минимална работна заплата е първа стъпка, заяви Костов и добави, че това ще се отрази на бюджета с 1.2 – 1.3 млрд. лв. “Това е поносимо на фона на всички останали разходи и на постъпленията от ЕС по оперативни програми и плана за възстановяване. Имаме консенсус с бизнеса по тази тема - въпрос на политическа воля е и две трети от партиите са го записали в своите предизборни програми.“
За поредна година България измерва над 40% коефициент на икономическо неравенство. Това се дължи на конкретни политики, а не на пазарно влияние от бизнеса, коментира Костов. “България може да се сравнява със страни извън Европа като Алжир, Мароко. 8.2 пъти е разликата между доходите на 20% най-богати и 20% най-бедни, а между 10% най-богати и най-бедни е 15 пъти. 40% от националния доход е консолидиран в ръцете на 5% най-богати българи. Повечето от добавената стойност отива за 10% най-богати българи, което е точно обратното на заложеното в целите за устойчиво развитие на ООН. Средната разлика в ЕС е 4.5 пъти.“
Всяка година от 2015 г. насам България е критикувана от европейските институции, че макар да е добре по икономически показатели, изостава по социалните – бедност и социално изключване, интеграция на малцинствата, възможност за отопление на жилищата, неравенства в доходите.
Неравенстватва влизат в политиката като популизъм и започват да се правят реформи, които нямат емпирично измерение, преупреди Костов
Общите приходи от ДДС в бюджета са около 11 млрд. лв. годишно по отчети на Министерство на финансите, обяви експертът. “Ние предлагаме намаление на общата ставка от 20% на 15%, но част от тези пари ще се върнат в бюджета – ако няма такъв ефект, това вече ще е случай на несъвършена конкуренция. С диференценираните ставки за различните отрасли се получи просто прехвърляне на бюджетите от един отрасъл в друг.”
Има основателни притеснения за нарастваща инфлация под влияние на световните пазари и тя най-вероятно ще бъде асиметрична в различните сектори, смята Костов. “Измерваната в България стойност от 1%-2% през последните години е малка. Очаквам и бум на потреблението, което ще уравновеси нещата.“
Какви други ефекти може да имат предложенията на КНСБ може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Клуб Investor” може да гледате тук.