Поредицата от срещи на президента Джо Байдън – с Г-7, НАТО, ЕС и с президента Владимир Путин - трябваше да покажат завръщането на САЩ от гледна точка на едно споделено лидерство с Европа. Но се видяха и проблеми в отношенията между западните съюзници. Това заяви проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика, в ефира на предаването „Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков.
“Центърът на всички тези присъствия бе срещата с Путин. Байдън искаше да покаже, че говори от името на САЩ, но и от името на една по-голяма общност. Диалогът между САЩ и Европа не беше безпроблемен, в контекста на идеята на Франция за “стратегически суверенитет”, която целеше да позволи на Европа да бъде самостоятелен играч в международните отношения, да се състезава и противопоставя на САЩ. Опитът за споделено лидерство под егидата на САЩ и управляемостта на това лидерство от Вашингтон не се споделя напълно от Ангела Меркел и Емануел Макрон. Все още има доста съществени различия между съюзниците”, каза Попов.
Обявеното възстановяване на посланиците в двете страни е част от първичното доверие между Русия и САЩ. “В първите си дни в Белия дом Байдън обяви Русия за враг и нарече Путин “убиец”, като създаде чувството за започването на нова студена война. В момента е възстановен разговорът и срещата трябва да се оцени позитивно”, каза Попов.
Бяха оправдани очакванията за минимален напредък в отношения между двете държави.
“На масата се постави възможността за различни видове сътрудничества на ниво държавни институции, като за киберсигурността и Арктика.”
В региона има напрежение, свързано с желанието за усвояването му от различни държави, и намесата на Китай, каза Попов. Обещанието на Путин, че Русия няма да милитаризира зоната, показва възможности за сътрудничество и търговия.
Двете страни ще възобновят разговора за договора за стратегическите ядрени оръжия, като показаха разбиране, че са “най-отговорни за световния мир” от тази гледна точка, коментира Попов.
САЩ също така продължават политиката си да попречат на по-голямо сближаване между Москва и Пекин, което да заплаши екзестенциалното съществуванe на Запада. Байдън се опита да намекне, че Китай е заплаха и за Русия с териториалните си амбиции в Сибир.
Китай стана приоритетен на тези срещи. “В началато на администрацията на Байдън САЩ обявиха, че ще отнасят с Китай по три различни вектора – здравословно сътрудничество, където е възможно; силна конкуренция в определени сфери; и враждебно отношение, където Китай е заплаха”, каза Попов.
Тази заплаха има няколко измерения, смята Попов – прекия военен капацитет на Китай и надпреварата във високите технологии. “Тук има нива, на които може да има сътрудничество, но не и по въпроси като изкуствен интелект, квантови компютри, които имат отношение и към енергетиката, финансите.”
Китай може да създаде своя собствена космическа инфраструктура и да преодолее ограниченията, наложени от САЩ, като изключването от МКС.
На инфраструктурния китайски проект “Един пояс, един път” също започва да се гледа като на заплаха от различните играчи, както показва идеята за алтернативната глобална инициатива на Г-7 за подкрепа на по-слабо развитите държави. “Тази глобална инфраструктура, водена от Западния свят, има за цел да изтласка Китай от Африка, Латинска Америка, Европа. В “Един пояс, един път” вече участват над 100 държави, има построени прокети за над 3 трилиона долара, и това ще е голямо предизвикателство за ЕС и целия западен свят”.
В коментар за новосъздадения Съвет по търговия и технологии между САЩ и ЕС, Попов заяви, че това е свързано с осъзнаването, че “ЕС изключително много изостава от високо технологичното развитие на света. Европа е неконкурентна с Китай и САЩ, а дори и с Малайзия, Австралия, Сингапур, Южна Корея. Този съвет ще позволи да има пренос на технологии и да се ускорят процесите на развитие.”
Повече за европейската обиколка на Байдън и отношенията с Китай може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Клуб Investor” може да гледате тук.
Проф. Здравко Попов е президент на Института за публична политика. Попов е бил външнополитически съветник на президента Желю Желев (1990 г. – 1992 г.) и член на Съвета по евроатлантическа и европейска интеграция на президента Георги Първанов (2002 г. – 2006 г.).
Той е основател и директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003 г. -2006 г. ).
От 2005 г. до 2006 г. е национален представител в Направляващия комитет на Колежа по европейска сигурност и отбрана в Брюксел и член на борда на директорите на Института за изследвания на сигурността на ЕС в Париж.
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Чешката република от 30 май 2006 г. до 30 юли 2010 г.