Амбициите на България да се превърне в газов хъб по-скоро са политическо начинание, което в дългосрочен план не може да се реализира. Това каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

„България няма условия за създаване на газов хъб заради липсата на разнообразни източници, страни купувачи, както и ликвидност на пазара. Няма и регулаторна рамка, за да се случи това“, посочи Димитров, като се позова на доклад за газовата търговия в България.

Гостът коментира и съдбата на проекта „Балкански поток“, за който „Булгартрансгаз“ ЕАД вече изтегли заем в размер на 200 млн. евро, които са малка част от необходимата сума, за да се финансира частта на газопровода „Турски поток“, минаваща през България.

„Съдбата на Балкански поток все още е изцяло в ръцете на Европейската комисия“, посочи Димитров.

„80% от входа на този газопровод ще бъде натоварен с руски газ, 90% на изхода при Сърбия. Това най-вероятно ще се сблъска с възраженията на ЕК. Понеже тя има сериозни правомощия в тази област е много вероятно да се окаже, че България и „Булгартрансгаз“ ЕАД не са в състояние да изпълнят договора за пренос“.

Гостът се спря и на темата за диверсификацията на енергийните източници у нас през настоящата година. Той посочи, че около 90% е делът на руския газ, като разнообразяването на източниците е станало възможно благодарение на ниската цена на втечнения природен газ.

„За пръв път в дългосрочен период – 8 - 9 месеца, втечененият природен газ е значително по-евтин от този, който България и Европейския съюз получават от "Газпром“, обясни Пламен Димитров.

По негови думи истинска възможност за доставки на газ от юг България ще получи след изграждането на интерконекторът Гърция-България.

Димиров отбеляза, че от съществено значение е и какво ще се случи след ноември 2022 г., тъй като дотогава България има сключен договор с "Газпром".

Очаквайте видео материал с целия разговор.