Към днешна дата се забелязва небивало оживление на пазара за труда в България от гледна точка на търсенето на хора. То следва световните тенденции, като пазарът ни се движи в добра посока с увеличаването на възнагражденията и търсенето на все повече начини и политики за задържането на хората на работното място. Това каза Мария Шишкова, Aims Human Capital, в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

Още по темата

Американската икономика е създала над 260 хил. нови работни места през април

Още по темата

Заетостта в САЩ удари 50-годишен връх - къде е България?

„Служители се търсят в почти всички сектори на икономиката. В производствените предприятия например положението е изключително трудно, не достигат кадри с всякакви квалификации... Медицинският сектор също е пример колко повсеместен е недостигът“.

Шивкова коментира възможните мерки за справяне с недостига.

„Би било добре да се помисли за проблема много преди той да се е случил. Трябва например да се прави всичко възможно, за да се задържат хората в страната и да им се дава достатъчно информация за това какви са възможностите им“.

Факт е, че служителите у нас все още са най-ниско платените в Европейския съюз, добави гостът.

„При съпоставяне на възнагражденията спрямо цената на живота обаче виждаме, че ситуацията не е толкова лоша. Над 150-200 хил. човека в България вече работят за заплати от порядък на 4-5 хил. лева и повече“.

Българската икономика върви към положение, при което не всички ще се стремят към висше образование, смята Шишкова.

„Ще има все повече възможности хората да се реализират на хубави и подходящи за тях работни места и евентуално след това да продължават образованието си, ако имат желание“.

Привличането на кадри от чужбина също е добър вариант за справяне с кризата на пазара на труда, каза още експертът. Възможно е те да са дори от страните от Западна Европа, отбеляза тя.

„Една от причините е, че в голяма част от тези страни безработицата е много голяма... Немалка част от хората биха дошли у нас и заради добрите условия за живот. Размерът на възнагражденията не винаги има ключова роля за подобно решение“.