В салона на театъра се усещат всякакви социални катаклизми, всички събития, стресиращи обществото. От една страна при криза едни хора се лишават от театър, от друга страна хората имат нужда да дойдат в салона и понеже това не е толкова скъпо удоволствие, като да си бил веднъж месечно в много скъп ресторант, хората у нас идват често на театър. Когато реших да се захвана с тази работа, не си давах сметка какво ми предстои. Защото виждах отстрани в битността си на актьор, че театърът трябва да изкарва пари, да има стройна програма и решение за това с какво да привлече хората в салона и колко повече билети да се продадат и съответно колко повече приходи ще има. Това каза за съвместяването на работата на актьора и на мениджъра Ириней Константинов, директор на Театър "София", в предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков.

"Изведнъж  финансовата организация, водеща до приходи, се оказа условие, без което не може. Всичко друго може да се прави и човек да бъде артист в останалата част от работата, но когато направим отчета за приходите, а ние го правим всяка седмица, тези занимания са не по-малко любопитни и интересни, но трябва да се преплетат с изкуството, с представленията", каза театралният мениджър.

По думите на директора на Театър "София" всяка седмица на дирекционен съвет се отчитат приходите, кои представления какви приходи имат, колко билети са продадени, какъв е маржа в цените на билетите, нещо, което преди това се разписва и гласува за месеца. Трансформацията на творческия човек в мениджър е интересна, ако нещо не се е случило директорът критикува най-вече себе си - ако театърът им проблем с финансите, ако има стеснен периметър на работа, това са моменти, които най-много са го притеснявали. Понякога те стават повод да открие у себе си някакъв насаден страх, свързан с минали ситуации. Ириней Константинов разказа за предишни години, в които в първите месеци от новата година актьорите са били без заплати, защото така е била направена организацията, че работодателят не дава субсидията за издръжка на театъра. И това са били най-бедните месеци и е принуждавало административния екип да се съобразява с това. Имали са пари само за заплати, а за поставяне на продукция - никакви. 

"Освен това не можеш в края на годината да спестиш някой лев, защото всичко трябва да приключи на нула и да се отчете. И това ме мъчи досега. Защото в края на годината имаме приходи, имаме възможност за много неща, можем да направим някои разходи, да си раздадем така нареченото ДМС (допълнително материално стимулиране), питам не може ли нещо някъде да се остави за следващата постановка, за да сме спокойни, а не пак да сме изправени пред страха от неизвестното, което вече е известно... ", коментира финансовите реалности, в които е принуден да реализира дейността си българският театър.

Трябва ли изкуството да бъде отглеждано или трябва да създава продукти, които могат да се реализират и то да се самоиздържа - границата между двете направления на развитие на театъра е ясна, каза директорът. Има театри, които успяват да се самоиздържат. Какво означава това.

"Да се самоиздържаш, означава да се плъзнеш по една продукция, един репертоар, който привлича масовия зрител и широката публика, намерил си простата формула - в спектаклите играят звезди, които публиката обича и иска да ги види на живо, но се вземат едни прекрасни сюжетни текстове, пиеси, в които, както казваше моят професор "формулата за театър е много проста: двама млади - голяма любов, отпред на авансцената и отзад двама стари комици, които да правят смешки". Това е успехът и е сигурно, че ще се случи. Взимат се любовни и леко криминални пиеси, хубави актьори, известни, добре изглеждащи, дори не е нужен много красив декор, салонът е пълен. Лесно е и се изкарват пари. Но това не задоволява вкуса на човека, който иска да опита и от другата, добрата страна на театъра, да направи прочит на един сериозен текст. Да не говорим, че има и такава част от публиката, група зрители, които искат да гледат представления, които са по-умни и по-сложни, които им говорят по един друг начин".

Независимо колко голяма е тази група, на елитната публика, целта на театъра е да я разширява, каза директорът. За участието на известни актьори в по-ясните сюжетно и лесни за разбиране пиеси, той каза, че това е част от удоволствието - с хубав текст, със сюжет, който гали егото ти, ставаш любимец на публиката, получаваш хонорара. Театърът е забавление, независимо от формата. Но в един репертоарен театър като нашия трябва да се търси баланс.

Гледайте целия разговор във видео материала.