Основната цел на визитата ми е да се засили диалогът относно ядрената енергетика и да се проучат възможни общи инициативи, с които българските и канадските компании да работят съвместно. OCNI, която представлявам, обединява 250 канадски ядрени компании и 10 международни фирми, като сред най-големите се открояват „Acre Realis“, „GE Hitachi“, „Lorenzo Energy Partners“ и „Westinghouse“. Това каза Браян Ференбах, вицепрезидент "Растеж и Стратегия"  на OCNI (Организация на канадската ядрена индустрия), в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Канада има 75-годишна традиция в ядрената енергетика и изключително богата верига за доставки, която функционира успешно не само на канадска територия, но и по целия свят. Съседна Румъния отдавна си партнира с канадски фирми, а същото се отнася и за Аржентина, както и за много европейски държави, които целят да гарантират своята енергийна сигурност.

„Светът се променя бързо, особено в контекста на енергийната криза в Европа и необходимостта от осигуряване на надеждни източници за базова електроенергия“, коментира гостът. Нарастващата нужда от енергийна независимост, съчетана с екологичните предизвикателства, е довела до своеобразен „ренесанс“ на ядрената енергетика в много страни. В миналото някои държави се отдръпнаха от ядрените технологии в полза на възобновяеми източници, но последните глобални предизвикателства показаха колко важно е да има стабилни мощности, които да генерират достъпна и сигурна електроенергия.

Според събеседника в Канада ядрената енергия се разглежда все по-често като „зелена“ технология. През изминалата година канадската финансова система е променила подхода си и вече приема ядрената енергия за част от т.нар. „зелени облигации“. Много инвестиционни и пенсионни фондове вече влагат средства в ядрени проекти, водени от разбирането, че атомната енергетика генерира ниски емисии на парникови газове и гарантира устойчива базова мощност.

Ференбах обясни и перспективите пред България, където се предвижда изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“ с реактори на „Westinghouse“. Според него проектът би могъл да е удачен избор за страната, като канадски компании са готови да оказват подкрепа и да развиват необходимата инфраструктура. Очаква се близко бъдеще да се вземе окончателно инвестиционно решение по проекта.

Голяма част от вниманието на ядрената общност в момента е насочена към малките модулни реактори (SMR), които представляват „умалени версии“ на вече познати технологии. Този подход е идеален за държави или региони, където търсенето е около 300 мегавата, защото позволява лесно изваждане от експлоатация на замърсяващи въглищни мощности и заместването им с по-чисти решения.  Освен класическите SMR, има и микро-реактори, разработвани от компании като „Westinghouse“ и „Vinci“, които са особено подходящи за отдалечени райони като северните територии на Канада.

„Въпросът за горивото за малките модулни реактори е често повдигана тема, особено във връзка с обогатяването на уран и ограниченията, наложени от геополитически фактори. В момента за SMR, които тепърва се строят, се използва същото гориво като при големите реактори. САЩ работят по процеси за производство на подходящо гориво, така че да се гарантира пълна независимост от Русия“, отбеляза гостът.

В Канада функционират 19 реактора – 18 в провинция Онтарио и един в Ню Брънзуик. Ядрената енергия се съчетава с хидроелектрически централи, като по този начин страната постига сравнително стабилни и ниски цени на електроенергия. Според госта Канада и Съединените щати имат дълбоки икономически връзки, независимо от временни търкания, и двете страни се стремят към ползотворни отношения и взаимна изгода.

Той припомни, че Канада има споразумение за свободна търговия с Европейския съюз и очаква тези връзки да се задълбочават, защото мнозина търсят надежден партньор със стабилна икономика и развита високотехнологична индустрия. Това се отнася с особена сила и за сферата на ядрената енергетика, където възможностите за развитие се разширяват.

„AI вече се прилага в обучението и в началните фази на проектиране, където симулациите позволяват проверка на различни сценарии, но ядрената безопасност изисква присъствието на висококвалифицирани оператори. Човешкият фактор остава водещ, защото в критични ситуации е необходимо бързо, отговорно и информирано решение“, обясни Ференбах.

Според него ядрените мощности често са разположени близо до градовете, както е в канадския Пикъринг, където хората живеят в непосредствена близост до централата без притеснения за безопасността. Тези реактори биха могли да обслужват и мащабни центрове за данни на гиганти като Google и Microsoft, тъй като осигуряват надеждна и постоянна мощност от порядъка на няколкостотин мегавата.

България има доста добре подготвени ядрени специалисти, макар и мнозина от тях да са обучавани в Русия. Преминаването към нови технологии не е трудно, особено при големи реактори с водно охлаждане, чийто принцип е сходен. При малките модулни реактори, които са по-специфични, фирмите-производители обикновено осигуряват обучения и симулации, така че операторите да се справят ефективно.

Едно от реалните предизвикателства е намирането на достатъчно персонал и строителни екипи, ако много страни едновременно започнат да изграждат нови мощности. Това важи не само за Европа, но и за Румъния, Канада и Франция, където тече подготовка за разширяването на ядрените инфраструктури. „Канадският модел предполага координиран подход: проектирането, строителството и обучението се случват паралелно, за да се гарантират и безопасност, и успешна експлоатация на централите в дългосрочен план“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Световната банка ще обсъжда финансиране на проекти за ядрена електроенергия

Бумът на ядрената енергия означава, че дори Германия привлича нови инвестиции

Италия прави първата стъпка за връщане към ядрената енергетика

Достигнахме "точката на пречупване" за ядрената енергетика