Ако трябва да перифразираме Ремарк, на Източния фронт има нещо ново. От началото на годината доста ясно се очертаха две основни тенденции. Русия бавно, но неотклонно се стреми да завладява територии, за да стигне до границите на четирите области, които обяви за част от Руската Федерация. Това са Донецката и Луганската област. От Украинска страна акцентът е върху нанасяне на поражения – върху логистика, техника, в района на Черно море. Това сподели Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

На пръв поглед изглежда, че Украйна прилага нова тактика като принася военните действия на руска територия. Тук големият въпрос е дали се отваря нов фронт в Русия. На този етап не е ясно, тъй като броят на украинските военнослужещи в Русия е твърде малък. „Всичко това изглежда да е продължение на тактиката на Украйна да нанася максимални щети“, отбеляза гостът.

С тези действия Украйна постига още две неща. Отклонява вниманието на Русия от други важни цели и принуждава Русия да отделя военен ресурс за защита. Търси се и психологически ефект – да се преобърне общественото мнение в света, че Русия напредва в конфликта. Тепърва ще видим дали това ще е еднократна акция, която цели да покаже възможностите на Украйна да предприема такива военни действия, или ще станем свидетели на нова тенденция.

Завземането на руски територии в бъдеще може да се използва и като разменна монета в бъдещи преговори. Повечето анализатори на този етап са склонни да разглеждат действията на Украйна през призмата на опит за връщане на руската страна на масата за преговори.

В момента текат дълбоки процеси на преосмисляне. НАТО и Европейският съюз ще са изправени пред ситуацията или да се ангажират по-плътно с войната, или да търсим политическо решение на конфликта. Прогрес виждаме и в двете посоки. На преден план обаче все повече се появява темата за цената на тази война за обществата в Америка и Западна Европа.

И Републиканците в САЩ, и крайното дясно във Франция поставя сериозно въпроса до колко е разумно да се отделя голям финансов ресурс за една далечна война, вместо парите да бъдат инвестирани обратно в техните държави. „Кампанията на Тръмп оказва влияние върху всичко това, но не Тръмп е двигател на тези процеси“, категоричен е Кючуков.

Друг все по-актуален въпрос е какво ще стане на президентските избори в САЩ. От Тръмп може да очакваме да действа много по-популистки и по-показно по отношение на войната в Украйна. Основа стратегическа цел на САЩ е борбата за глобално лидерство с Китай. Това предполага оформяне на една стратегия, която да позволи политическа и икономическа концентрация на силите срещу Китай, а не разпиляване на много фронтове. Гостът припомни, че тази теза не е чужда и на президента Байдън. Той разглежда отношенията с Китай през призмата на борбата на либералната демокрация срещу авторитарните режими.

Войната в Украйна и тази в Близкия изток протичат паралелно. Цяла седмица чакаме със затаен дъх да видим дали това няма да прерасне в регионален конфликт. Това не е в интерес на САЩ, тъй като това би могло да доведе до нужда от тяхна намеса. Виждаме, че САЩ успява да сдържи Иран много по-умело, отколкото Израел.

Целта на Израел е унищожение на "Хамас". Това е неясна цел. Кое трябва да бъде унищожено? Лидерите на "Хамас", военната структура, симпатизантите, логистиката или друго? В момента наблюдаваме военни действия на Израел и в западния бряг на река Йордан. За пореден път имаме извършване на операции в територията на трети държави. Това поставя много въпроси от юридическа гледна точка, но предизвиква и обратен ефект политически. Израел все повече и повече губи подкрепа след такива действия.

Във финала на разговора акцент беше политическата ситуация в България. Според госта ние често прехвърляме кризата само върху политиците, но това е криза на обществото. Народното събрание е еманация на обществото. Това сме всички ние, които сме избрали тези хора и не можем да намерим път напред. Всичко това ще се отрази негативно на външната политика. Министрите се сменят, правителството се сменят. Не е възможно да се предприемат дългосрочни действия. Липсва всякаква предвидимост.

„По отношение на новото правителство съм оптимист, тъй като по-зле не мисля, че може да стане. Рано е да се коментират слуховете около кандидатурата на Мария Габриел за НАТО, но профилът й пасва и е подходящ за организацията“, каза Кючуков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук

Още по темата

САЩ призовават за преговори между Израел и Хамас на 15 август

Украйна разширява обхвата на настъплението на руска територия

Новата стратегия на Израел показва сила... и страх

Няма шанс за мир в Украйна до края на годината, който и да спечели изборите в САЩ