Споровете около това кой ще представлява България на срещата на НАТО е класически пример, когато каруцата се поставя пред коня. Нужен бе политически и обществен дебат, какъвто имаше през 2014 година за Визия 2020 с обсъждане в Съвета за сигурност при Министерски съвет, с участието на съветниците на президента и с обсъждане в обществото и медиите, за да отидем с ясна, открита позиция по важните проблеми, които ще се решават. Тази позиция не може да се решава в последния момент, на секретни заседания в секретни документи. Това каза Велизар Шаламанов, директор „Отбранителни способности и иновации” в Атлантическия клуб в България, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Въпросът е институционален. И нека да наблегнем на това, че всъщност срещата на върха е най-видимия резултат от едно дълго усилие, когато делегациите, срещите на министрите на отбраната, срещите на министрите на външните работи формулират всички тези позиции. Всяка страна се стреми в комюникето, във взетите решения, да бъде дадена ясна оценка на важните за нея въпроси, примерно създаване на нов многодивизионен щаб, създаване на командване на силите за специални операции за Югоизточна Европа в Пловдив, активиране на център за морска сигурност, неща, които се говорят не от срещата във Вилнюс, а още от 2014 година и все не могат да бъдат реализирани". 

В същото време Полша ще обяви създаването в Бидгошч на център за извличане на поуки от войната в Украйна, добави Шаламанов. "Вероятно страните членки ще се съгласят за ново командване на ниво тризвезден генерал, което да координира цялата военна помощ за Украйна с всички логистични и други аспекти. Страните ще се съгласят за един амбициозен план за повишаване на капацитета на отбранителната индустрия и за ново ниво на индустриално сътрудничество, за инвестиции в иновациите, защото това е важно и за възпиращата роля, и за отбранителния капацитет".

"А България, която може да извлече конкретни ползи от всички тези теми, някак си не е видима в този дебат, нито на национално ниво, а вероятно в резултат на това и на международно. Защото никой политик не може да има силна позиция навън, ако не е получил подкрепа в открит диалог с обществото в своята страна". 

Фундаментът на демокрацията в момента е ударен, защото няма доверие в институциите и това подрива демокрацията като такава и това означава вдигане на доверието към други практики - авторитарни и т.н., които да въведат ред. И в престъпния свят върви някакво прегрупиране, коментира Ивайло Лаков. Шаламанов от своя страна допълни: "Това е абсолютно реална заплаха и още преди срещата на върха в Мадрид имаше идея от страна на Парламентарната асамблея на НАТО (а парламентаристите са стожер на демокрацията във всяка една страна), идеята е да се създаде един Център по устойчивост на демокрацията, който да бъде в щаб квартирата на НАТО".

Той трябва да събира добри практики и да подкрепя усилията на всяка една страна, включително член на НАТО, не само на партньори, в приложение на тези добри практики за усъвършенстване на работата на институциите, за противодействие на дезинформацията, на манипулираната отвън, от чужди сили информация, да се третират въпроси, свързани с хибридни заплахи, добави гостът. "Това са все неща, които вече не са само въпрос на дискусия, а вече трябва да има конкретни мерки. Ако се занимавахме със същностната работа на институциите нямаше да се занимаваме с това институциите да си разменят кратки съобщения кой е поканен и кой не да бъде на срещата на върха".

"Определено има нужда от повишаване на демократичната култура на хората [в България], които са се ангажирали с политическа и партийна дейност. На мен ми е трудно да кажа какъв  е генералният изход от тази ситуация, но непосредственият изход е искрено, истинско усилие да бъде съставено редовно правителство и то да изпълнява програма в интерес на българите по важните приоритети, които всъщност са консенсусно приети".

Тези приоритети, посочи Шаламанов, са влизане в еврозона, влизане в Шенген, изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, превъоръжаване на армията, подобряване работата на правораздавателната общност, на съдебната система. "По това сякаш в рамките на дневния ред има съгласие. Явно е, че няма съгласие по какъв начин да стане".

"Но една от силните страни на демокрацията е да се обърне към експертната общност, към академичната общност, да се консултира със съюзниците, да потърси помощ от своите съюзници, в които има доверие и които имат доверие в нас. Защото успехът на България е успех за всички в НАТО и ЕС, както и провалът на България е провал преди всичко за нас, но застрашава и общата устойчивост на демократичната общност".

Изборът на Марк Рюте за следващ генерален секретар на НАТО е позитивна новина, защото вече 32 страни стигат до консенсус по един такъв ключов въпрос кой да бъде лидер на Алианса и то за следващите четири години, които ще бъдат години на много сериозно напрежение, свързано с руската агресия в Украйна, а и въобще с настъпването на авторитарните режими по света - война в Близкия изток, трудности в Европа, трудности и в Америка, каза още събеседникът. По думите му фактът, че отношенията на България с новия генерален секретар на НАТО са добри, показва, че "форматът НАТО е допълнителен инструмент, който ние можем да използваме и в непосредствен български интерес. От тук нататък още по-активно трябва да можем да използваме този инструмент, но за целта трябва да имаме своята визия и своите ясни позиции по приоритетите на НАТО, особено в контекста на приближаващата среща на върха". 

"Има поне три позитивни страни на сюжета", в който предстои евентуална смяна на Байдън като кандидат на демократическата партия в САЩ след катастрофалния дебат с Тръмп тази седмица, коментира Шаламанов. "Първо кампанията протича в рамките на година и половина две и има достатъчно време, за да се оценят възможностите и съответно да се правят промени в хода на тази кампания. Второ - независимо, че Америка е една стара демокрация, продължава да има значение дебата между кандидатите. Нещо, за което ние вече забравихме в България и няма дебат, по време на който кандидатите да изложат своята визия, а дори и да покажат своите персонални характеристики, защото те са важни за лидерството".

"И на трето място - да, има важни теми, които са вътрешнополитически и вътрешната политика е основна за САЩ, но ето, и темата за Украйна, и темата за Близкия изток, и темата за НАТО, са били теми в този дебат. Това означава, че има същностен сблъсък и макар шансовете да са изравнени, това ще бъде един реален избор".

Независимо какъв ще е изборът на американските граждани, подчерта гостът, "самият дебат създава възможност и на обществото, и на администрацията да се ориентира и да създаде една дългосрочна, устойчива програма за действие, която ще бъде в интерес на Америка".

"А Америка, сложена в контекста на НАТО, не може да се отклони от отговорностите и ангажиментите на една велика сила, защото виждаме, че това е големият проблем за Русия - тя абдикира от ролята си на постоянен член на Съвета за сигурност. И от там нататък произтичат редица сериозни проблеми за всички нас, включително и за Русия".

Важна е и темата за маргинализацията на ООН, която е в основата на настоящия световен ред - правен и политически, съгласи се Велизар Шаламанов. "Според мен именно добрите практики, добрите примери от НАТО със 75 годишна устойчива история, са един добър пример за ООН. Ако искаме една организация да изпълнява своята мисия и роля и да допринася за световния мир трябва да има съответния авторитет и способност във взаимоотношенията". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате  тук.