На българската политическа сцена не се говори рационално. В политиката онова, което има отношение към защитата на националния интерес е рационалното говорене, а не да оцветяваш нещата в някакви морални понятия, които в последствие да изтъкваш като аргументи за действие. Това каза доц. д-р Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"В САЩ Тръмп може да говори за вяра и т.н., защото се опитва да омайва пуританското крило, но в България такъв тип говорене няма абсолютно никакво значение. Опитите механично да се наложат някакви модели, които по някакъв начин са заимствани от някъде, пречат. Чисто и просто, защото в България има действаща демокрация, но тя не е дозряла, за да възприеме тези модели. Този дебат, който се води в момента в България, се води между хора, които искат властта. Проблемът е, че те виждат националния интерес по много, много различен начин. Дори и да декларират, че го виждат по един и същ начин, реториката и действията им сочт точно обратното". 

Винаги, когато говорим за политическата криза в България, редовното обяснение, което се чува, е, че има поляризация в обществото - русофили и русофоби и това води по политическа криза. Това е повърхностно разделение на нещата, коментира доц. Иванов. "Ако се погледнат нещата в дълбочина, ще се види, че политическите лагери в страната не са просто два - русофили и русофоби. Има едно центристко крило от политически играчи, които са най-влиятелните и които с интерес следят какво се случва в Украйна и кой ще победи там. Това са влиятелни политически играчи, които много внимателно проследяват и какви са тенденциите в българския политически живот и от които ще зависи накъде ще поеме страната след края на този конфликт".

"А в момента те до голяма степен се колебаят каква политика да следват, защото те се опитват на практика да се върнат обратно към онзи предвоенен  консенсус от 1989 година, където беше много хубаво да взимаме европейските фондове, американците да пазят небето ни, а ние да правим бизнес с руснаците. Даже това, че културно сме свързани с тях... Тези мантри ги знаем много добре". 

Този център, който е влиятелен, иска връщане обратно към този консенсус. Това е причината, поради която, нито русофилското крило в българската политика, нито евроатлантическото крило, може да надделее без помощта на този център. А той се колебае кого да подкрепи. За това в момента има поредици от кризи, каза доц. Иванов. Той обясни, че въпреки че този "център" не е ясно и видимо разпознаваем, той е "сегмент от политическата система", който може да бъде "асоцииран с някои фракции от определени партии". "Факт е, че тези хора бяха архитектите на прехода на България след 1989 година и тъй като сега предстои нов преход (надяваме се той да бъде към Шенген и еврозоната) това са хората, които могат да играят в полза на едното или другото крило".

"Балансьорът винаги играе структурираща роля. В България е така. Ако тези две крила нямат подкрепата на този център, те не биха могли да провеждат политиката си и това сме го виждали пред 2014 година, преди Русия да влезе в Крим, когато имаше консенсус. Но сега на такъв консенсус вече не може да се разчита. Ключът е в този център. Много е важно кого ще подкрепи този балансьор в българската политика, защото когото подкрепи, то той ще има превес през следващите няколко месеца да извърши този нов преход - това, което предстои за България. Защото виждаме как се развива ситуацията в Украйна - а тя се развива доста интересно. Не без значение е също и е кой ще влезе в Белия дом". 

В България има силно развита система на партокрация и за това много трудно можем да уловим признаци или предпоставки в каква посока се върви. Политиците са доста далеч от хората, каза още доцентът. "Факт е, че в България има действаща демокрация, но тя има огромни дефекти, като проблемите с корупцията, със съдебната система. От тази гледна точка тези знаци са трудно доловими. А и има политически кръгове в България, които имат интерес те да са труднодоловими".

Конституционните промени и дебата около тях гостът коментира така: "За приемането на тези промени в конституцията имаше консенсус. Това е най-важното. След като е имало консенсус от страна на партиите, които се декларират като евроатлантически, това означава, че тези промени целяха да предотвратят такива периоди на безвластие, които могат да подронят по някакъв начин доверието на нашите западни партньори в България. Това беше политически ход на тези партии. Проблемът е, че те не могат да го обяснят на гражданите, поради простата причина, че политическият дебат в България се води на много ниско ниво. Вижте какви термини се използват, като "сглобка" или как политиците обичат морално "да обличат" действията си - кой бил злото, кой доброто и т.н."

Геополитика

Промяната в тона на САЩ към Израел и условието, поставено от Байдън, че американски помощи ще има за Израел само ако се гарантира безопасността на мирното население, гостът коментира като каза, че последният американски президент, който си позволява подобна политика спрямо Израел е Дуайт Айзенхауер, който буквално едно-две десетилетия след създаването на държавата Израел решава да спре подкрепата за тази държава, защото вижда в нея невъзможност да се балансира съветското влияние в този регион. Подобно нещо се наблюдава и при Байдън. Той много иска да се балансира китайското и руското влияние в региона и за това е склонен да направи някои компромиси, дори с подкрепата на Израел.

Напрежението по оста Тел Авив - Йерусалим - Техеран е огромно до степен, че ако то не бъде овладяно, конфликтът може да се разлее, подчерта гостът. Тази опасност все още е реална. На този етап все още трудно можем да говорим за намеса на чуждестранни актьори, защото Китай и Русия нямат интерес към момента да се намесват, но може да се намеси "Хизбула", което никак не е малко, каза Иванов. "Паравоенните групировки имат един общ интерес - политическото семейство на либералните демокрации да изгуби влиянието си в Близкия Изток, а сърцето на американското влияние е Израел". 

Европа също спазва една доста балансирана политика, защото никъде европейските лидери открито не подкрепят Израел. Самата Великобритания се въздържа, когато ООН искаше да гласува резолюция, осъждаща Хамас и останалите терористични мрежи. Между Европа и САЩ се наблюдава разнобой по отношение на Израел, добави доц. Искрен Иванов.

"Европейският съюз няма как да има активност в тази посока, защото той е свръхфокусиран върху Украйна - как да удържи Русия в Украйна. Защото американската помощ се бави вече фатално, вече е април месец. А дори и да пристигне вече не се знае доколко ще бъде ефективна. Вече се говори, че F-16, дори и да пристигнат, ще бъде прекалено късно да бъдат използвани. Ако конфликтът излезе от границите на Украйна, то Европа влиза във война с Русия". 

Защо в политиките на Натаняху има "много интересни зависимости" и какви са те? Насочена ли е политическата риторика на Натаняху към реабилитиране на Доналд Тръмп в Белия дом? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.