Тезата за задържане нивото на производителността на труда е абсолютно меродавна поради липса на работна ръка. Това е тенденция в цял свят, като се наблюдава намаляване на работната ръка и квалификацията особено в повтарящи се тежки производства и операции, които вече на са привлекателни масовата работна сила. От гледна точка на автоматизация почти всяко производство може да бъде автоматизирано. От гледна точка на роботизация обаче проблемът е малко по-комплексен, защото и самото производство трябва да е пригодено за нея. Това заяви инж. Христо Гилищаров, регионално бизнес развитие на ФАНУК България в предаването „Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков.

„Процесът трябва да е адаптиран от двете страни – от съществуващото производство и от страна на интеграция на индустриалния робот.“

Средни и малки предприятия в България се обръщат към роботизацията. Трендът е особено позитивен последните 3-4 години – по време на пандемията ръстът у нас на инсталираните решения за роботизация бе невероятен, изтъкна Гилищаров.

Роботът е инструмент – той може да представлява както 10%, така и 50% от крайното решение. Ролята на системните интегратори – инженеринговите компании, които интегрират индустриалните роботи в производството, е ключова, тъй като разработват ноу-хау за конкретно производство – т.е. няма готови решения, коментира Гилищаров.

„Тенденцията за пресмятане на възвращаемостта на инвестицията през разхода за работната заплата беше валиден до преди 5 години, но вече не е. В момента се гледа възможността компанията да бъде по-гъвкава, като например да работи 24 часа.“

До преди 5 години индустрията в Гърция беше водеща, но в момента България настигна и започва дори да изпреварва Гърция в роботизацията, докато Северна Македония са 5-10 години назад, подчерта Гилищаров.

Според Гилищаров колкото по-бързо навлезе използването на изкуствен интелект в индустриалната автоматизация, толкова по-бързо този процес на роботизация ще започне да се случва. Статистиката предвижда ръст за България в следващите пет години, който досега не сме виждали. Крайните решения на интегриране на роботи ще зависят от съчетаването между изкуствен интелект и индустриалния робот. Сегменти от изкуствения интелект като машинно зрение, разпознаване на обекти продължават да се развиват и това е еволюционен процес, който набира все по-голяма скорост, смята Гилищаров.

„Сблъскваме се с липсата на разработена единна стратегия за това как виждаме образованието след 5 или 10 години. Това, с което се сблъсква индустрията, е липса на хора. Насоката на ФАНУК България в образованието е свързана с един прост факт – липсата на кадри на пазара на труда е в следствие на загубената мотивация и посока на участниците в работния процес. Основната идея е, ако е възможно, програмата за образование да се опита да създаде основа за мотивация на всяко едно следващо поколение.“

ФАНУК България има добра синергия с част от техническите университети и помагаме на тези, които са проактивни. Ролята ни е да подпомагаме дейността на университетите, а не да я генерираме, добави Гилищаров.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.