Цялото това движение и бълбукане в Европа между либерално-консервативно, националистическо и прогресистко е свързано преди всичко с предстоящите европейски избори. В някакъв смисъл има състезание за завладяване на територия в Европейския парламент, завладяване на позиции, от което зависи и посоката, в която ще тръгне самият съюз. От тази гледна точка ще бъдем свидетели през следващите шест-седем месеца на доста ожесточена и остра борба и във Франция, и в Германия. Това каза Здравко Попов, философ и дипломат, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Все още се вижда растеж на националистически и консервативни партии и движения в Европа, които се опитват да дефинират една идея за бъдеще на Европа. Те се сблъскват с установени традиционни партии, които се опитват да удържат, както ръководството на ЕС като цяло, институциите на ЕС, така и отделно - в границите на националните държави". 

Относно ситуацията в Ивицата Газа Попов коментира, че тя "изглежда е на приливи и отливи". По думите му от една страна "има проявен прагматизъм и от двете страни с размяната на заложници и затворници". От друга страна шансовете това примирие да се превъне в по-голям мирен процес не се осъществиха. 

Събеседникът посочи, че вече има информация, която ясно сочи, че разузнаването на Израел е знаело, че предстои нападение от страна на "Хамас" и то с големи подробности, без обаче да е било ясно времето на извършване на атаката. "Все пак това не е някакво изненадващо нападение". Според Попов фактът, че тази информация е пренебрегната, показва, че ситуацията в Близкия Изток "води и до някакво леко задрямване". "Толкова много конфликти има между палестинци и евреи, че те започнаха да се превръщат в баналност и леко да приспиват голяма част от хората, които са в процес на взимане на решения".

"Разбира се, че това е терористичен удар. Разбира се, че Израел има право на отбрана, съгласно принципите на международното право. (...) Въпросът, който започна да се обсъжда в последствие, е, дали този тотален, масивен отговор на въоръжените сили на Израел е реципрочен и симетричен".

Видяхме как се развиваше общественото мнение, добави дипломатът. "Първоначално във всички страни се изрази много ясна обществена подкрепа към Израел, съчувствие и желание да се помогне при такава безпрецедентна терористична атака. Но след това, когато започна да се осъществява военната, всеобхватна операция, включително и със сухопътни сили, видяхме, че общественото мнение на Запада започна да се движи в обратна посока и се появиха все повече и повече пропалестински протести. Това показва, че е много трудно през общественото мнение да се вземе решение за справедливостта или несправедливостта на една война". 

Много държави се опитват да участват в разрешаването на този горещ конфликт, но "ако се опитаме да погледнем по-мащабно" на него, каза Попов, "ако търсим по-глобалното и дълготрайно решение, вероятно трябва да се върнем към решението на ООН от 1947 година, което ясно постановява създаването на две държави - Израел и Палестина".

"Изглежда за сега това остава единственото рационално решение, но за съжаление и в израелската страна, и в палестинската страна има твърде много радикализъм и екстремизъм, които пречат на това решение да се превърне в реалност". 

Тезата, че ако едно решение не е сработило вече 70 години, то това означава, че то е мъртвородено, гостът коментира така: "Не знам дали е мъртвородено, но за сега няма друго. Това само по себе си говори, че вероятно то съдържа някакъв потенциал. Въпросът е, че страните трябва сами да неутрализират своите екстремни елементи, които не позволяват това решение да стане факт". 

По отношение на войната в Украйна Здравко Попов заяви, че за сега няма резки промени в обстановката. "Това, което знаем, е, че стои една окопна война.(...) Като цяло обстановката е леко застояла от военна гледна точка. Тоест, дали не се предполага, че все пак е дошло време да се преговаря по някакъв начин". 

"Нещо, което според мен е реалност, е, че преговори винаги има. Ние казваме: "С терористи не преговаряме", примерно с организации като "Хамас" и "Хизбула". От друга страна казваме: "С агресор като Русия не преговаряме, докато той не излезе извън границите на Украйна". Тези позиции и послания са политическо говорене и имат голямо значение, но това не означава, че всъщност не се водят преговори. Преговори се водят винаги, въпреки че не стават явни за публиката".

Кога ще се сложи на масата едно състояние на преговаряне и да стане официално, дипломатическо, с участието на дипломати и реални политически институции, това е друг въпрос, добави Попов. 

"Международните организации от времето на Студената война трябва да се преразгледат, защото видимо не е ясно до колко са ефективни по отношение на мир, сигурност и международен ред". 

Може би все още има смисъл от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и вероятно все още се употребява в търсенето на някакви решения. Всъщност коментаторите и анализаторите "останаха много разочаровани" от срещата на върха на ОССЕ, защото "очевидно е още много рано Лавров и Блинкен да се срещнат".

По повод кончината на Хенри Кисинджър гостът каза, че си отиде "един от най големите защитници на теорията за баланса на силите". "Един от най-големите защитници, че световният и международният ред, в крайна сметка зависи от начина, по който преговарят големите държави. Кисинджър има своя философия, създаде цяла парадигма в международните отношения и практически успя голяма част от тази платформа да наложи наистина в сферата на международните отношения, особено по времето на Студената война". 

Каква е ролята на Катар в преговорите за утихване на конфликта между "Хамас" и Израел? Защо обиколката на Блинкен не се оказа особено надеждна от гледна точка на възможността арабските страни да приемат САЩ като посредник в този конфликт? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате  тук.