Транзитът на газ на българо-турската граница не е намалял през последната седмица, след като с решение на Народното събрание от 13 октомври се въведе такса за внос и транзитен пренос на руски газ в България от 10 евро/MWh, което предизвика гневни реакции от Сърбия и Унгария. Таксата се дължи от мрежовия оператор "Булгартрансгаз", като се очаква каква ще е реакцията на "Газпром", която използва мрежата, и предстои да се разбере какъв ще е механизмът за събиране на таксата. Това коментира Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в ефира на предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков.

"Може да се опитат да представят този газ за неруски, ще се иска някакъв сертификат за произход. В Турция идва газ и от Азербайджан, и от Иран, и "Газпром" може да кажат "този газ е наш, но не е руски, а с друг произход". Мярката важи само за руския газ."

Прогнозите са - при запазване на сегашните обеми - България да получава около 2 млрд. лв. на година от преноса на руски газ, а руският газ да стане по-неконкурентноспособен спрямо алтернативни източници за Европа и да се орежат приходите за Москва.

Възможно е Унгария да се опита да оспори решението в Съда на ЕС, но обосновката на "Булгартрансгаз" е за force majeure, подобно на обосновката на "Газпром" при спирането на доставките на газ за България през 2022 г. заради искането плащанията да бъдат в рубли, обясни Димитров.

"Сходен е случаят. "Булгартрансгаз" може да кажат - да, в договора не пише нищо за тази такса, само че ние сме българска компания и се съобразяваме с българското законодателство. Има налице force majeure. Най-добрият вариант - и може би целта - е "Газпром" да не увеличи цените за Сърбия и Унгария, не намали транзита през България, а просто намали своята печалба."

Разпространението на конфликти, при които Китай и Русия се противопостявят на Запада, създава все повече възможности за сближаване на Пекин и Москва. Макар Русия да не е част от китайската програма "Един пояс, един път", руският президент Владимир Путин присъства на годишния форум на инициативата в Пекин, за да покаже близостта си със Си Дзинпин.

"Основният икономически пробив, на който Путин се надяваше, не се случи и този път - Китай да се съгласи на строителството на газопровода "Силата на Сибир 2". На няколко срещи поред това не се случва", и близостта на Путин и Си засега не се реализира като увеличени икономически възможности, каза Димитров.

Войната на Израел срещу "Хамас" в Газа разшири конфронтацията на Запада срещу анти-западните сили, като една от целите беше да се провали дипломатическото сближаване на Израел и Саудитска Арабия, което щеше да е неприемливо за Иран, каза Димитров.

"Арабските държави нямат друг избор, освен да вземат страната на палестинците... "Хамас" няма сили да се противопостави на Израел; въпросът е дали и до каква степен Иран ще активира своите проксита да атакуват Израел, като основно се гледа към "Хизбула" в Ливан. Тя е в пъти по-силна от "Хамас" и получава директна военна, политическа и финансова помощ от Иран."

Според Димитров, Иран ще възпре пълномащабни действия на "Хизбула", която ще пострада значително при директна конфронтация с Израел.

Какви са настроенията в Азербайджан след победата в Нагорни-Карабах и ще може ли да се съживят върнатите райони, подготвя ли се Китай за връщането на Тайван.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.