Изкуството се прави по един и същ начин във всички времена, при всички управления, но промените в средата се усещат и при нас. Хората започват да мислят по друг начин, казват си "В момента не е време за театър". Имат други опасения и страхове. В същото време може да си кажат: "Абе след всичко това, по-добре да отидем, да видим нещо". И обикновено желанието на хората, отивайки на театрална постановка, е да се забавляват. И понякога желанието да се угажда на забавлението от страна на институции, театри, изиграва лоша шега. Това каза Ириней Константинов, директор на Театър София, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Когато обаче животът отвън е напрегнат, да се създава напрежение чрез изкуството вътре в салона, не е нещо добро. Не е сега моментът. Не сега трябва да се прави. В края на краищата, за добро или за лошо, ние работим с човешката емоция, каза Константинов. "Наблюдавам публиката напоследък. Тя става внимателна и особено любопитна - не към големите проблеми, които им се отправят от сцената, не към формулите за решение, които им се предлагат към една или друга тема, а дали това минава през сърцето им. Ако това ги хваща и те усещат, че е прокарана тази нишка между сцената и залата, тогава чудото се случва".
"Ние артистите успяваме да се вглъбим в себе си в трудни времена и да се отстраним от нещата, които са важни в момента за нас, защото извън работата си всички са ангажирани с проблемите на ежедневието, каза още директорът на Театър "София". "Въпросите "Ще имаме ли правителство?", "Кога ще ни вдигнат заплатите?"... звучаха със страшна сила и бяха преди всичко останало. Те са дълговечни. Ние не сме изолирани. И ние сме хора. Отдалечавайки живота и доближавайки го до хората в различните му измерения от сцената, ние също сме чувствителни към това, което се случва в обществото".
За протеста, който се готви в театралните среди и за това от какво се страхуват хората на изкуството, гостът каза, че се говори, че бюджетът за култура ще бъде намален с 37 млн. лева. Въпросът дали тези пари ще се върнат под различна форма. Ни трябва да не се отнема от бюджета, да се намалява, а да се повишава, защото най-занемарените сфери са театъра, читалищата, музеите. "Съсловието е много чувствително и наранено от условията, в които живее, от начина, по който се отнасят към него чрез заплати, тоест неадекватно".
На въпроса как театърът може да изиграе и двете роли - и образоващата, и развлекателната, събеседникът заяви: "Не може хем така, хем така. Винаги директорите вървят по тънката вечна нишка между смешното, забавното и доброто, истинско изкуство. Макар че всичко е изкуство в края на краищата. Самият Брехт казва, че театърът е забавление. Така е. Въпросът е какво е забавлението и само забавлението ли е смисълът, когато отиваш в театъра".
За да бъде успешен и да промени нещо в позитивен аспект, "министърът на културата трябва да бъде на първо място личност, заслужила уважение сред колегите си в Министерски съвет. От там нататък е важно неговото желание и енергия да промени нещата и това е само негова работа - да убеждава колегите си... и тук не говорим за кой-знае-какви сериозни средства. Генерално едва ли би могъл да реши проблемите, но в частност, за периода, в който е, може да се опита да промени нещо и със сигурност може да промени, да промени "чукащите части" в системата. Всичко е въпрос на интелект, на знания, на методология", категоричен бе Константинов.
"Има хора, които едва свързват двата края, има и такива, които могат да си позволят да дадат 200 лева за театър. И добре, че ги има. Но въпреки всички предизвикателства театърът работи. Билети се купуват, в салоните има публика, раждат се нови и нови представления. Тоест, театърът не спира. Този механизъм е загадка, но работи хиляди години. През цялото време, след изпепеляване театърът се е самовъзраждал и никога няма да изчезне. Докато има двама души - един горе и един долу - ще има и театър. Всяка вечер в девет часа театърът умира, но на другия ден той пак се възражда и така - хиляди години. Аз споделям желанието на колегите да се борят за каузата театър, за собственото си оцеляване. Но театърът никога не е спирал, дори по време на война и никога няма да спре".
Как се подбира актьорският състав за една пиеса в театър София? Как се прави кастинг в България?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.