Напоследък се наблюдава техническа ескалация на войната в Украйна. Войната се превърна в битка - в една конкретна битка. Контраофанзивата на Украйна ще определи дали ще видим преговори до края на годината или ще продължи да се търси решение чрез военни действия. В победата на Ердоган на изборите няма изненада и не се очакват промени в политиките му, но ще има активизиране в някои сфери, защото буквално е с развързани ръце да осребрява своята стратегическа значимост. Позицията на ЕС и НАТО е много еднозначна спрямо Балканите като цяло и следва подхода на императивната консолидация и това е във връзка с войната в Украйна. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Напоследък се наблюдава техническа ескалация на войната в Украйна. Използват се все по-високотехнологични, по-модерни оръжия и от двете страни. Войната се превърна в битка - в една конкретна битка. Имам предвид дългоочакваното контранастъпление на украинските войски. Това от една страна води до ескалация, до допълнително въоръжаване на Украйна, а от друга страна се наблюдава много изразена тенденция, че в зависимост от това как евентуалното настъпление ще се отрази върху динамиката на военните действия и върху териториално преразпределение, ще стане ясно дали до края на годината ще се инициира някакъв процес на преговори или ще продължат усилията за военно решаване на проблема".
"В победата на Ердоган на изборите няма изненада. Основният въпрос беше дали може Ердоган, който овладя цялата държава, да загуби властта и очевидно отговорът е "не". Той наистина владее цялата държава, всички инструменти - и бизнеса, и медиите, и съдебната система, и администрацията. Но по-важно е друго. Ердоган има два основни политически коза".
Първият политически коз е национализмът, посочи Любомир Кючуков. "Той издигна самочувствието на турските граждани и не случайно в Западна Европа, във всички големи турски общности, те гласуваха за Ердоган. Те получиха самочувствието на представители на една сериозна държава. Точно обратното се случи на Балканите с турските избиратели, които виждаха в неоосманизма не толкова издигане на самочувствието, колкото притеснение за евентуалните бъдещи действия".
"Вторият основен коз беше контролираната ислямизация на Турция, която Ердоган осъществи".
По отношение на Балканите, в избора между стабилност и демокрация, в много политически среди той беше направен в полза на стабилността на Турция. След тези 20 години Ердоган е лицето на стабилността, категоричен бе Кючуков.
След избора на Ердоган в Турция гостът каза, че не очаква промени в политиките му. "Но очаквам активизиране в някои сфери. Ситуацията в момента, особено в международните отношения, е много изгодна за Ердоган. Той буквално е с развързани ръце, осребрявайки своята стратегическа значимост за НАТО".
"Ердоган решава своите двустранни проблеми чрез НАТО. С Швеция и Финландия по повод кюрдите - чрез членството в НАТО, за критиките за правата на човека от страна на САЩ и ЕС - отново през призмата на своята значимост за НАТО. Като съюзник, той ще продължи да използва възможностите, които предлага за комуникация между Киев и Москва и между Запада и Москва. Между другото те се използват и от нас - и от ЕС и НАТО за комуникация, и от ООН (знаем за Зърнената сделка)".
Второ, развързани са му ръцете за действие в Северна Сирия (а ако се налага и в Ирак) по отношение на кюрдите. Нещо, което той прави, а като цяло "международната общност си затваря очите за това, предвид по-големия конфликт, в който е ангажиран", допълни Кючуков. Третата област, в която Ердоган разчита да се справи с проблемите, благодарение на външнополитическото си влияние, е свързана със засилване на позициите си вътре в самата Турция, включително и в икономическата сфера. "Той разчиташе да се пребори с тези икономически проблеми за сметка на чуждестранно финансиране". Победата на Ердоган дава допълнителна стабилност на страната. "Това, което може да се очаква, е стабилизация и активизация".
Ситуацията в Косово продължава да бъде напрегната, каза Кючуков.
"Позицията на ЕС и НАТО е много еднозначна. Спрямо Балканите като цяло, тя следва подхода на императивната консолидация и това е във връзка с войната в Украйна. Тази политика буквално може да се формулира като: "Който не е с нас, е против нас". Това е "точно обратното на руския подход, който бих казал, че е имплицитна фрагментация: "Който не е тях, е с нас".
ЕС се опитва да ускори решаването на спорните въпроси на Балканите. Намали се конфронтационната риторика между Гърция и Турция, беше направен сериозен опит да се деблокират преговорите на Северна Македония и Албания с ЕС, нещо което се случи миналата година с т. нар. Френско предложение. И третия основен проблем беше Косово и Сърбия. Практически ултимативно ЕС отправи предложение за стъпките към нормализиране на отношенията. Предложение, което беше прието през февруари тази година и допълнено с анекс през март - между Курти и Вучич. Този анекс очертава пътя, стъпките, но не беше подписан, а устно приет, допълни събеседникът.
"Политиката на премиера на Косово Албин Курти се разглежда с доста сериозни резерви. Тя е националистически. Преди да дойде на власт, той буквално и персонално обгази косовския парламент. Политиката му създава в момента проблеми на Балканите, а и САЩ и ЕС нямат подобен интерес".
В коментара си за Сърбия гостът заяви, че Вучич сам е напуснал лидерската позиция на партията си и "това е свързано с договореностите в Косово и отстъпките, които направи там", а не с масовите стрелби. "Стремежът на Вучич е да запази държавната власт, за да проведе тези ангажименти, които беше поел. От друга страна да успокои сръбското общество - нещо, което не се получава в момента и това до голяма степен се дължи на случващото се в момента в Косово".
"Но Сърбия е част от целия общоевропейски формат, който като цяло, по един или друг начин, е солидарен с Украйна. Сърбия се стреми, естествено да запази отношенията си с Русия, които тя имаше в следствие на Косовската криза, следвайки примера на Унгария, Турция или някои други страни. Но Сърбия и Вучич имат за свой приоритет присъединяването към ЕС".
Какво представлява форматът "Европейско политическо пространство" и защо бе избрана точно Молдова, като страна домакин на срещата на европейските лидери? Какви са перспективите за присъединяване на Молдова към Румъния и каква е ролята на българската общност в Молдова? С какви проблеми се сблъскват българите в Молдова в момента?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.