fallback

Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Масови фалити на големи компании като през 2009 няма да има, но за Лукойл рискът остава

Доц. Красен Станчев, основател на ИПИ и преподавател, в "Клуб Investor", 07.01.2023

21:50 | 7 януари 2023
Обновен: 09:53 | 13 януари 2023
Автор: Галина Маринова

През 2023 година няма да има фалити на големи фирми като през 2009 година, като единствената компания в риск е "Лукойл", ако Кремъл реши да преустанови доставките на суров петрол за България. Неизбежно е и перазглеждането на параметрите в Плана за възстановяване и устойчивост. А Европа и САЩ категорично ще продължат подкрепата си за Украйна. Това каза доц. Красен Станчев, основател на ИПИ и преподавател, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Спадът на производството вероятно ще настъпи второто тримесечие на тази година, но България е една от добре представящите се страни за миналата година. Не се очаква да фалират големи фирми като през 2009 година. Тогава половината от спада се дължеше на фалита на "Кремиковци" и не малка част на неизплатени средства по държавни поръчки. Нищо подобно няма да има през тази година, защото парите за капиталови разходи от бюджета не бяха похарчени и се прехвълят за следващата година. Поддържа се някакво ниво на инвестициите, макар и със средства на данъкоплатците.

Рисктът, който все пак съществува, но е извън България, е за "Лукойл", каза доц. Станчев. "Не вярвам, че това ще стане, защото е доста глупаво, но в момента, в който Кремъл реши да спре износа на суров петрол за неприятелски страни", компанията е заплашена от фалит, защото няма да има алтернативен доставчик. Възможно е мислене като през април - "тъй като България е относително важен клиент, първо доставките да бъдат спрени към България".

"Пробемът е, че данъчният отпечатък, фискалният принос на "Лукойл Нефтохим", без данък печалба за последните 10-на години е 1-1,2 млрд. лева, където най-важното е ДДС, а също и осигуровките и акцизите, а донякъде и личния доход на работещите там. Това е голям риск за бюджета". 

При прогнозите с хоризонт от цяла година е много трудно да се отсее чисто икономическият феномен от щетите върху икономиката, които могат да нанесат политиците, подчерта гостът. Например с отлагането и прехвърлянето за следващата година на капиталовите разходи по бюджета рисковете не са само в способността на правителството да изпълни програмите, заложени в бюджета за 2022 година. С променящата се ситуация след февруари, с променените цени, може да се очаква, че всеки ще иска преподписване на договори и смяна на основни параметри и цени. Има и други рискове.

"Голям риск е "Марица Изток II" и изпълнението на ангажиментите по Зелената сделка".

Перазглеждането на параметрите в Плана за възстановяване и устойчивост е неизбежно и ще се случи, категоричен бе Станчев. Той добави, че "има и прецеденти и то важни - Германия и Холандия, а те са най-големите поддръжници на Зелената сделка". В енергетиката има и други проблеми, които засега имат само частични решения, но се нуждаят от дългосрочна развръзка.

"Доставките на ядрено гориво за 6-ти блок на АЕЦ са вече договорени, но остава да се подпише договор с "Уестингхаус Електрик Швеция АВ" за по-дълъг период. Това е много важно, защото ако войната продължава, Русия и "Росатом" вероятно за много дълго време ще остане рискова компания. Трябва да се мисли, защото става дума за между 36 и 40% от енергетиката ни".

Има проблеми и с резервиращите мощности на АЕЦ "Козлодуй", заради липсата на работен капацитет на ПАВЕЦ „Чаира“, като аварията там "чисто микроикономически не е тривиален проблем - става дума за разход от около 2 млрд. лева за възстановяване", заяви събеседникът. "Единствената алтернатива са бързо и добре работещите въглищни централи".

"Въглищните централи, включително "Марица Изток II" получиха такова надграждане на системите за управление, че могат много бързо да се включат в системата и също толкова бързо да бъдат изключвани, когато има пикови производства, например в АЕЦ "Козлодуй". 

Относно хода на войната и отчетения срив на украинската икономика от 30% Красен Станчев каза, че той дори е доста по-нисък от очаквания от украинските икономисти. Те са предвиждали 40-45% спад. Подобен срив на икономиката в България се е случил за седемте години между 1987 и 1994 година, когато е отбелязан най-дълбокият спад в цялата история на българската икономика, откакто има статистика.

Всички вече осъзнават, че от тази война няма друг добър изход, освен възстановяване на независимостта и териториалната цялост на Украйна. Победа на Украйна. Защото победа на Русия означава повторение на подобен агресивен начин на поведение на международната сцена и в други страни, много вероятно и съседи на България. Повторение включително и за Китай, за Индия спрямо Пакистан, както и в други, по-малки страни. И разбира се,  продължаване на войната от страна на Кремъл към други територии, които счетат за важни. Замразяването на конфликта също е един от изходите. Това обаче означава подновяване на войната, когато се съберат достатъчно средства, добави Станчев. 

"Единственият печеливш сценарий за просперитета на света е поддържането на съпротивителните сили на Украйна и разбира се - хуманитарна помощ".

Гостът заяви категорично, че подкрепата за Украйна от страна на Европа и САЩ ще продължава в същите мащаби, независимо какво се случва на политическата сцена, като тук на преден план са три проблема - осигуряването на средства в същите обеми, приемането на план за възстановяване и осъществяване на тези планове с намалени корупционни рискове. 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате  тук.

fallback
fallback