Технологичните гиганти на Wall Street пострадаха от това, че имаха изключително големи оценки. Те са стабилни на ниво кеш, стабилни откъм растежа и печалбата, но в крайна сметка цената на акциите предполагаше много по-бърз ръст на тези печалби и продажби, което не беше оправдано. Това заяви Красимир Йорданов, основател и анализатор на KY Research, в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

Йорданов отбеляза, че технологичните компании в момента зависят от нивото на дългосрочните лихви. „Когато доходността по 10-годишните държавни ценни книжа в САЩ започне да пада, технологичните акции поскъпват и обратното“, посочи той.

Според анализатора настоящият момент не е подходящ за навлизане в тези компании, „освен ако не се спекулира за краткосрочна корекция на този мечи тренд“.

Йорданов коментира ситуацията на валутните пазари и поевтиняването на еврото близо до паритет спрямо долара. Той посочи, че това се дължи на увеличаването на лихвения диференциал между еврозоната и САЩ и по-големите изгледи за затягане на политиката от Федералния резерв спрямо Европейската централна банка.

Негативният опит на Япония, който доведе до обезценяването на японската йена с близо 30% спрямо долара, може да даде урок на ЕЦБ и Фед, смята Йорданов.

„Поевтиняването на японската йена показва провалът на Японската централна банка да упражнява контрол върху лихвената крива. Това е показателно за това какво може да се случи, ако Фед или ЕЦБ искат да упражняват такъв контрол“.

„Понеже има инфлационен натиск, в САЩ започват да увеличават лихвите, а в Япония има контрол на лихвената крива – искат да държат лихвите на ниско ниво, което води до покачване на диференциала, и инвеститорите започват да продават японски държавни ценни книжа. Японската централна банка ги купува при нивото на доходност, което е обявила, че ще държи константно, и тя започва да печата неограничено количество йени, оказвайки натиск върху валутния курс – увеличава се много паричната маса вътре и в крайна сметка имаме бягство на капитал от Япония“, обясни той.

По думите на госта поевтиняването на металите се дължи на изместването на наратива от инфлационни към рецесионни очаквания.

„Америка най-вероятно е в рецесия в момента, еврозоната - със сигурност“.

Според Йорданов в по-дълъг инвестиционен коридор вече е добър момент да се допълват държавни облигации – конкретно в САЩ. Той отбеляза, че убежище – в малко по-дълъг срок, могат да предложат и енергийните суровини. Експертът очаква предлагането на петрол да не е достатъчно да задоволи търсенето след края на рецесията.

„Ще има дълъг период на свиване на икономиката или близък до нулев растеж. Фед ще продължи да затяга, докато номиналните лихви не изпреварят нивото на инфлацията. Трябва да имаме положителни реални лихви и тогава вече може да говорим за значително намаляване на темпа на инфлацията към таргетираните от Фед два процента. След това централната банка може да премине към разхлабване и нови количествени улеснения“.

По думите на Йорданов прекаленото много митове около криптовалутите са причината за спадовете на пазара. Той посочи, че вече е ясно, че криптоактивите не могат да са инфлационен хедж; трансакциите им не са непроследими; не могат да заменят която и да е валута в целия свят за масови разплащания заради изключителната си волатилност.

„В цената на крипто останаха само очакванията за бързо забогатяване, но вече дори те не са факт“.

На европейските пазари положението е „изключително тежко“, стана ясно още от разговора, заради зависимостта на континента – и особено на Германия, от руския газ. Йорданов очаква фалити в индустрията поради липсата на доставки на природен газ от Русия.

„В Европа най-вероятно ще има рационализация на потреблението на газ, което означава, че ще се спре газът първо към индустрията и след това към домакинствата и това ще има много лоши последствия за икономиката на еврозоната“,

каза още той.

Материалът не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването „Клуб Investor“ гледайте тук.