Това, което предизвика Русия да нахлуе в Украйна е възгледът, свързан с доктрината й за национална сигурност, че не може и не трябва да граничи със страни членки на ЕС и особено на НАТО. Това каза проф. Здравко Попов, философ и дипломат, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. “Когато Украйна пое такъв курс и получи добронамерено домакинство от страна на НАТО и ЕС, това автоматически задейства тази доктрина”.
“Цялото постсъветско пространство се третира от Москва като пространство на нейната национална сигурност. Не границите на Руската федерация с независимите и суверени държави в следствие на разпадането на Съветския съюз, а самото постсъветско пространство е зона на сигурност на РФ. Когато тази зона за сигурност по някакъв начин се наруши, както в случая с Грузия през 2008 г., както в случая с Украйна през 2014 година, Русия реагира спрямо тази своя доктрина”.
На въпроса как ще изглежда новото статукво, когато турболенциите утихнат, гостът каза: “Ако утихнат. Идеята за утихването предполага два варианта. Вариант едно е възстановяване на статуквото от преди февруари 2022 година. Това ми се струва неправдоподобно. По-скоро трябва да мислим за ново статукво, което ще предполага нови преформатирания и прегрупирвания, не само в пространството на руско-украинския военен конфликт, а в един по-голям контекст, какъвто е Европа и Евразия или дори глобалния ред”.
“Не трябва да гледаме на конфликта между Русия и Украйна като на локален конфликт. Физически той е локален, но последствията и въздействията, които оказва върху цялото състояние на света, са значими”.
В момента се намираме, не толкова в едно пространство на социологията, а на физиката и то на класическата механика, където действа законът, че на всяка действие има противодействие. На всяко решение от едната или другата страна има съответното противодействие, добави гостът и подчерта, че “трябва да бъдем изключително сериозни по отношение на решенията и действията, защото всяко от тях има последстивя”.
“Те трябва предварително да се осмислят и осъзнават, защото може да доведат до много по-сложно състояние на света, отколкото си го представяме днес”.
По повод забавянето в доставката на въоръжение за Украйна Попов каза, че продължава да стои възгледът, че трябва все пак да бъдат оставени някакви възможности и пътеки за дипломация с Русия. Ако бъдат отрязани всички мостове, не е възможно да се седне на масата, още повече че Русия задължително отговаря на всяко дейстие с някакъв тип още по-асиметрично противодействие. “Известна част от политиците са на мнение, че ако се дават допълнителни мотиви на Русия да експанзира и да разширява войната и извън дори територията на Украйна, това означава, че се заплашва мирът в Европа и трябва да се търси някакъв мост, както Макрон казва, “Да не унижаваме Путин”, тоест, да създаваме чисто вражеска атмосфера”.
“Въпросът е дали искаме мир и следователно трябва да направим някакви компромиси през дипломацията или искаме победа, което означава ескалиране на конфликта, докато не бъде победена Русия”.
В момента виждаме на повърхността един хаос, но под него има някакви рационални сценарии и логики на развитие на процесите, които обаче не се движат от един, а от различни центрове. Векторите в някакъв смисъл са самостоятелни - Полша е самостоятелен, Великобритания е самостоятелен вектор, Германия, Турция също и други като Саудитска Арабия, Иран. Тези вектори се движат в самостоятелни писти, но те някога ще се сблъскат помежду си и това е тревогата, подчерта Попов.
“Сблъсъкът между различните вектори може да доведе до глобален конфликт и въпросът е дали тези вектори не би трябвало да бъдат успокоени в зародиша си, защото има твърде голяма опасност относно общото глобано състояние на ред и сигурност. Това ще бъде постоянна тема на всички анализатори, изследователски институти и мозъчни центрове”.
Може ли Украйна да предаде част от своя суверенитет на Полша? Възползва ли се Германия от инвазията, за да възстанови своя военен капацитет, което бе табу по време и дори след Студената война? Дали един евентуален нов икономически съюз между Великобритания, Полша, Прибалтийските държави и дори Турция ще постави под въпрос устоите на ЕС и дори на глобалния ред? Част от миналото ли е вече Вишеградската четворка? Защо Кисинджър каза, че Украйна трябва да даде някакви територии на Русия? Трябва ли и може ли Европа да върви към прегрупиране в общност от имперски тип, за да оцелее в свят на империи, а не на национални държави? Възможна ли е нова парадигма и различно отношение към държавния суверенитет като такъв?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.