Решението на Европейския парламент да одобри забрана за производство на нови коли с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. идва в подходящ момент за България. Страната ни има възможност да не повтаря грешките на Германия и Франция и да се насочи към по-перспективното производство на електромобили, докато развива и моделира профила на автомобилната си промишленост. Това коментира Юлиан Попов, съветник в Европейската климатична фондация, в ефира на предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

„Автомобилната промишленост в България е много сериозен сектор, главно с компоненти. Вече има много сериозни заявки за производство и на автомобили, както и за по-комплексни части от веригата на доставки за автомобили. Много е важно България да се насочи към бъдещето вместо да стане заден двор на поточни линии, които се изхвърлят от употреба" от западните страни, смята той.

По негови думи германската автомобилна индустрия вече е направила тази грешка и сега изостава спрямо американски марки като Tesla и китайските производители на електромобили. „Германската индустрия инвестира буквално десетки милиарди в промяна на своето производство и сега компании като Mercedes, BMW, Volkswagen, както и големите във Франция се насочват изцяло към електромобилност“, отбелязва той.

В коментар за събитията на политическата сцена в България през седмицата, Попов заяви, че важните за обществото дебати и решения трябва да се завърнат в парламента. 

"Това, което става в България не е много лесно разбираемо... Съдбата на правителството да зависи от човек, който не е в парламента, е много странна. Не може така да се управлява и развива държава."

Възможно е зад събитията да стоят финансови зависимости, в които за замесени както български партии, така и чужди държави, но не трябва да се изключва и "разрушителния инстинкт на хора с власт, на които не им се обръща достатъчно внимание", каза Попов.

"Това много често се случва, когато мнението на някой, който се смята за много властен и важен, не бъде зачетено и той реагира личностно."

Няма яснота дали трусовете са заради вътрешни търкания или заради по-широката геополитическа обстановка и стремежа на България да прекъсне влиянието на Русия в енергийната система, уточни Попов.

По отношение на енергийната независимост от Русия Европарламентът е предложил една нова версия на Зелената сделка - RePower Europe - която е по-амбициозна и е специфично свързана с отказа от руски енергийни ресурси. Попов смята, че засега втечненият газ е добра алтернатива за някои държави, но той носи и своите рискове.

„Когато става дума за втечнен газ. всички са много ентусиазирани, защото това дава възможност за откъсване от руския тръбен газ, който получаваме... Това обаче може да се окаже много подвеждаща идея. Старата инфраструктура за втечнен газ може да се ползва, но ако се строи нова инфраструктура, Европа ще се изложи в много по-голяма степен от глобалните цени на газа, а те зависят до голяма степен от Китай, Япония, Южна Корея. Другият риск е, че строейки повече терминали, ние създаваме инфраструктура и за бъдещ внос от Русия, която е все по-голям износител на втечнен газ. Ние не бива да смятаме, че като имаме терминали за втечнен газ, непременно се откъсваме от Русия. Трябва да предефинираме ролята на газа в енергийния микс“, предупреждава той.

Европейският парламент предприема все повече стъпки за модернизиране и намаляване на емисиите на всички индустрии и България трябва да следва този пример, ако иска да запази конкурентоспособността си за в бъдеще. Страната ни може да се възползва от средствата, които са предвидени за това чрез различни фондове, както и чрез търговията с емисии. 

Попов припомня, че Европарламентът предприема и други стъпки за намаляване на емисиите, макар и да не постигна съгласие по темата за реформа на търговията с емисии. Според него това се е случило заради битката между Франция и Германия относно ядрената енергия. 

„Германия има много сериозен обществен и идеологически проблем с атомната енергия, дори сега качването на цените и войната в Украйна не ги отказват от това да извадят от употреба ядрените си централи. Франция от своя страна силно подкрепя атомната енергия, води се една битка коя от тези енергии да бъде призната за зелена и коя не“, казва Попов. Той смята, че гласуването за търговията с емисии се е провалило и отчасти защото една част от депутатите смятаха, че предложението не е достатъчно зелено, а другата по-консервативна страна сметна, че е твърде зелено.

Според Попов темата с търговията на емисии е важна, но „има едно обществено и политическо неразбиране за това какво представлява търговията с емисии“.

„У нас се смята, че търговията с емисии е някакъв данък, който взимаме от въглищните централи и индустриалните предприятия и пращаме навън. Това не е така - това са пари, които остават в страната. България е и нетен получател на пари от емисии, защото има механизми, които пренасочват приходи от емисии от други държави към България, като например т.нар. модернизационен фонд, който подкрепя 10-те най-бедни държави в ЕС. Това е механизъм, който дава възможност на правителствата да преразпределят средства към енергийния и индустриалния преход“, отбелязва Попов.

Според него сега големият спор е дали тази търговия да се насочи към сградите, към транспорта, или да не се разраства нататък. Тези, които са против разрастването, казват, че това ще увеличи много цените на горивата и отоплението. Попов признава, че донякъде това е така, но ако България и други държави имаха ефективна система за подпомагане на енергийно бедните, тези средства от емисии са добре дошли. С тяхна помощ „може да има както повече пари за бедните, така и механизъм за мотивиране на по-богатите да си обновят сградите“.
 
Какво причини разпадането на управляващата коалиция, какво се случва с пакета закони Fit for 55 за намаляване на емисиите в Европа може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.