Войната в Украйна навлиза в патова ситуция, след като Русия не успя да постигне бърза победа, а украинците се подготвят за дълга съпротива. Украйна ще започне да изпитва трудности с логистиката и снабдяването, а и енергийната ѝ система е под заплаха, тъй като разчита основно на ток от АЕЦ като този в Запорожие, който бе овладян от руснаците. Изглежда се върви към продължителен конфликт, прогнозира Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в ефира на предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков.

"Русия очевидно е изолирана от Запада, но тя гледа в източна посока; има един единствен спасителен пояс - да се закачи за Китай. Въпросът е до каква степен Китай би се съгласил да участва в тази изолация."

Според Димитров Китай може "частично" да компенсира ефекта от наложените ограничения на Москва за достъп до световните финанси и технологии.

"Ако напълно подкрепи Русия, Китай рискува да влезе в икономическа война със Запада - мисля, че Китай все още не е готов за влезе в такава война... Засега най-големите китайски банки се страхуват да финансират сделки с руски петрол, защото се боят от вторични санкции."

Не може да се говори за явен геополитически съюз Пекин-Москва срещу Запада в близко бъдеще или за "края на глобализацията", коментира Димитров.

"Западните санкции стъпват на основата, че глобализацията е достигнала връхната си точка и Русия, като част от нея, ще пострада много сериозно - първите реакции са, че Русия страда от тези санкции. Краят на глобализацията ще бъде, ако Китай се огради с икономическа стена от Запада."

Западът едва ли се е надявал санкциите да спрат мигновенно руската агресия в Украйна.

"Те дадоха незабавно икономически резултат, но не и политически. Основната им задача е да отслаби икономическата сила на Русия, което да рефлектира върху нейната военна машина и тя да бъде с по-ниски способности. В дългосрочен план, ако руският елит се почувства много сериозно засегнат от тези санкции, те да се опитат да повлияят на Путин или да го сменят, за да бъде сменен външнополитическия курс."

Западът беше длъжен да реагира, дори и само да покаже своето морално несъгласие с войната, добави Димитров. 

Кремъл е започнал сериозно да изопачава истината, както си пролича от изказването на външния министър Сергей Лавров по време на провалилите се преговори в Анталия, че Русия не е нападала Украйна. В този контекст думите му, че Москва няма да напада и други други държави, звучат още по-заплашително, каза Димитров. 

"Няма и много терен за отстъпление в тази насока - при веднъж започната война с някакви обявени цели и причини, не върви в един момент да се откажат и да кажат "сбъркахме с това нападение". 

Заплахите и обвиненията в подготовка за употреба на химическо и биологическо оръжие за момента са в сферата на пропагандната война и от двете страни.

"По-скоро става въпрос за лаборатории, в които се провеждат рутинни медицински изследвания", каза Димитров, уточнявайки, че няма твърди факти за ситуацията. Обвиненията на Русия, че в такива места са разработвани оръжия специфично срещу славяни, са "в сферата на хумора и пропагандата", добави той. 

"Обезпокоително е, че има хора, които вярват на такива неща, включително и в България."

Докато Беларус има стратегическа роля в конфликта, това вече не е така за президента Александър Лукашенко, който само изпълнява разпоредбите на Москва. Освен географски подходяща за атака към основната цел Киев, Беларус е част от руската военно стратегическа зона, а политически показва, че Путин не е напълно изолиран от тясното постсъветско пространство. 

Турция е в "най-деликатната" ситуация в конфликта, смята Димитров. Анкара разчита на Русия за своя туризъм, енергийни доставки, а и закупи системите C-400 от Москва, докато в същото време никога не е признавала анексирането на Крим и доставя на Киев дроновете Bayraktar, които играят сериозна роля в бойните действия.  

"Турция се стреми към някакъв баланс - естествено не одобрява агресията на Путин, но не се присъединява към санкциите на Запада... Турция няма да скъса отношенията с Русия, както правят западните държави."

Азербайджан е в подобна на Турция позиция, смята Димитров. Русия е решаващ фактор със своите миротворчески части в спора с Армения в Кавказ, страната подписа декларация за съюзнически отношения с Москва дни преди началото на войната, но не може да толерира откъсването на части от територията на суверенна държава, защото "има същия проблем, който има и Украйна". 

"Азербайджан има на своя територия сепаратисти, които съседна държава се опитваше дълго време да откъсне и приобщи - същото, което прави Русия спрямо Украйна."

Енергийната зависимост на Европа от Русия е в три отделни направления - нефт, газ и въглища - и те трябва да се разглеждат отделно, каза Димитров. Има възможности руският нефт сравнително бързо да бъде заменен с алтерантивни доставки, но това не е така за природния газ. 

"Първо, няма газ, второ - няма съответната инфраструктура от тръбопроводи."

Вносът на втечнен природен газ (LNG) не може напълно да замести руските количества за Европа, смята Димитров. В дългосрочен план може да се диверсифицират източниците като най-перспективен е Катар, който въвежда нови мощности в момента, за да увеличи експортния си капацитет с над 60% до 2027 г. - в момента страната произвежда LNG, равняващ се на около 107 млрд. куб. м газ, което е над 50% от продаваните от "Газпром" количества в Европа.

Руският петрол ще може да намери пазар в Азия, макар и вероятно на голяма загуба - в момента руският Urals се търгува с 20% отстъпка заради геополитическия риск.

"Войната няма да свърши, ако [руснаците] превземат Киев. Проблемът е как да превземат Киев - трябва да се стигне до щурм и улични боеве, което означава огромен брой жертви и от нападатели, и най-вече от мирното население."

Целия коментар може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.