Консултативният съвет по национална сигурност при президента не трябва да се превръща в инструмент за натиск върху правителството. Това каза Велизар Шаламанов, директор "Отбранителни способности и иновации в Атлантически клуб България", бивш служебен министър на отбраната и бивш председател на НБ на Агенцията за комуникации и информация на НАТО, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. Той заяви, че е изненадан от изявлението на президента Радев относно въздушния ни суверенитет и изрази опасения, че се цели продължаване на договорите с руския военно-промишлен комплекс.

Президентът Радев не е прав да говори за загуба на въздушен суверенитет, категоричен бе гостът. "Изненадан съм от такъв тип изказване, защото като върховен главнокомандващ и бивш командващ на военновъздушните сили, г-н Радев знае много добре, че въздушният суверенитет се гарантира от мирновременна мисися на командването по операции на НАТО. Редица държави от Исландия и Люксембург до Сев. Македония и Словения, които имат гарантиран въздушен суверенитет, без да имат нито един самолет".

"Всички знаем, че изтича договорът за РСК МиГ 29 и този мит, че българският въздушен суверенитет зависи от това колко плащаме на РСК МиГ на мен не ми харесва".

Целият команден състав на ВВС до върховния главнокомандващ, по силата на изборите, е силно привързана към МиГ-29, каза Шаламанов. "По-големият проблем не е че ще платим на руснаците за ремонт, а че това ще бъде един сериозен инструмент за забавяне и проблеми по програмата за придобиване, овладяване и оперативна готовност на F-16, защото докато българската авиация се доминира от "мита МиГ", е много трудно да имаме добре работеща програма, която да консолидира десетки проекти за инфраструктура, придобивания, обучения, подготовка на нашата индустрия и за поддръжка и по-нататъшна експлоатация на тези самолети F-16". 

Относно темата за забавяне при поръчката на F16 събеседникът каза, че има сигнали, че от американска страна ще има забавяне поради ковид, но това е въпрос, който ще се коментира от правителството, защото договорът е междуправителствен. "Това, което е смущаващо и не се коментира достътчно е, че българската страна има много ангажименти по изграждането на инфраструктура в Граф Игнатиево, включително с национални средства и средства от НАТО".

"Това е инфраструктура, която е много специфична. Свързана е със сгради с повишена сигурност, където да бъде тренажора, крипто оборудване, боеприпаси. Създаването на такава инфраструктура не е проста работа и изисква много висока компетентност, която в България не е на най-доброто ниво".

Това, което се прави не е достатъчно и закъсняваме с тези проекти, каза бившият военен министър. "Без съвместен интегриран програмен екип от всички структури на министерствата, министерство на икономиката, министерство на финансите, трансформационен екип, който да въвлича нашата индустрията, не можем да имаме успех. Такъв екип все още няма, макар да минаха години от подписване на договора. А по проекта за промяна на основния боен самолет се работи от 20 години".

"[Позицията на Радев] със сигурност е грешна статегическа комуникация, която всява страх и напрежение и която не ни позиционира като естествен съюзник в НАТО, а като страна, която се държи за МиГ и РСК-Миг".

Поведението на България по отношение на украинската криза до момента беше "доста неадекватно", каза още Шаламанов. "Въобще не се признаваше рискът, който съществува. Сега се свиква Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Надявам се подготовката да е достатъчно добра, но има недобра стратегическа комуникация по тези въпроси".

"Струпването на толкова войски е нещо, което не се е случвало след Втората световна война на Евопейския континент. То е носочено срещу единството на Европа и САЩ, срещу единството в НАТО и в ЕС. Ние преминахме тази опасност и доказахме, че сме солидарни".

Сега, когато тези войски са струпани и е ясно, че не може да бъде разединен нашия съюз, рискът от провокативно предизвикана военна ескалация между Русия, Беларус и Украйна е много голям и трябва да бъдат взети сериозни мерки, включително военни, за да се гарантира, че едно такова развитие няма да бъде пренесено като напрежение върху територията на страни от НАТО и че Украйна ще бъде подкрепена с всички възможни средства с изключение на пряко въвличане на сили на НАТО срещу Русия, защото това ще бъде начало на Световна война, добави събеседникът. 

"Правителствтото трябва да внесе тази година, по възможност първата половина, всеобхватна програма за превъоръжаване. Правителството да изработи всеобхватен инвестиционен механизъм с участие на отбраната, финансите, икономиката, външните работи и да създаде неободимата организация това да бъде изпълнено с участието на българската индустрия и с максимално активиране на нови технологии и иновации. Липсата на такава програма, нежеланието да бъде направена и управлявана професионално, отказът на Парламента от надзор и контрол на такава програма, води до провалени една след друга сделки".

На Консултативния съвет за национална сигурност очаквам най-после да бъде припознат рискът за сигурността на България, на НАТО и ЕС като цяло, и военен и икономически, заяви експертът. "Надявам се да бъде потвърдена твърдата решимост на правителствтото да разработи тази програма за превъоръжаване и да се отнесе с по-голямо внимание към концепцията за всеобхватно предно разполагане в Източна Европа, защото това ще бъде тема на срещата на военните министри в НАТО през седмицата".

"Надявам се този консултативен съвет да не се използва като инструмент за натиск да бъде сключен нов, един или много договори с руския военно-промишлен комплекс за поддържане на МиГ-29 и зенитно-ракетните ни средства, защото това ще създаде сериозна уязвимост за нашата противовъздушна отбрана и за въздушния суверенитет на България". 

Комуникацията по тези въпроси закъсня от страна на правителството и има риск срещата при президента да бъде доминирана от друг наратив, който да ограничи свободата на действие на правителството и министър-председателя, предупреди гостът. "А не трябва да забравяме, че по чл. 105 на Конституцията, Министерският съвет и премиерът са отговорни пред Народното събрание и обществото за външната политика и националната сигурност".

Има ли деескалация на напрежението около Украйна? Какво представлява т.нар. "вариант три" за преговори? Какво ще обсъждат външните министри в НАТО идната седмица? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате  тук.