В следствие на ценовата криза при енергоносителите, която няма да приключи до март-април, можем да видим едно обръщане на тенденцията за обединение на енергийните пазари и за регламентиране на правилата, които работят в рамките на ЕС. Това каза доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски", в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Причината да скочи в пъти цената на електроенергията експертът обясни така: "Първата причина е за това, че на пазара на едро ден напред цената се формира от най-скъпия включен източник в микса. Най-скъпият източник в микса обикновено са газовите централи и те определят клиринговата цена на пазара ден напред.
"От друга страна имаме и завършено обединение на пазарите ден напред в Европа, което означава, че всички тези колебания се пренасят и през границите много лесно."
Това влияние ще е валидно докато имаме високи цени на газа и докато имаме такава степен на използване на газа като върхова мощност, тази тенденция ще се запази и това се вижда и от цената на фючърсите за 2022.
По отношение на очакванията за спад на цените на еленергията през пролетта гостът каза, че ако говорим за общоевропейската ситуация, трудно цените биха се успокоили до нива от преди началото на 2021.
"Причината е, че се наслагват фактори като повишеното търсене заради възстановяването по време на пандемията, наслагват се фактори, като намалените инвестиции през последните години в добив на нефт и газ и това води до още един сериозен проблем, който е свързан с това как отделните страни в ЕС ще се справят с тази криза. Защото ако те искат да предприемат мерки в допълнение на тези, които са предложени от Европейската комисия, това означава да се нарушат някои вече договоени правила за работата на единния енергиен европейски пазар".
"Към настоящия момент най-много биха могли да допринесат мерки за успокояване на газовите пазари - допълнителни доставки, дали от източна, дали от западна, дали от южна посока. И емисиите като ценообразуващ фактор имат своето значение, но не са основополагащи за обръщането на тази тенденция".
Самата идея за обединението на европейските енергийни пазари е да се изчистят неефективностите във всеки един национаен пазар, като бъдат изтласкани най-скъпите източници от кривата на предлагане, обясни Георгиев. В тази смесъл ползите от обединението вече са налични, защото най-неконкурентните производители вече са излезли. "И да не забравяме, че когато в България цените са по-високи и има износ, това означаваа, че тези дружества, които изнасят имат допълнителни приходи, които не биха имали, ако пазарът е затворен. Така че винаги в този случай на външна търговия в зависимост от това в коя посока се движи стоката ще бъдат печеливши или потребителите, или продавачите".
За промените в закона за енергетиката и намаляването на броя на членовете в Комисията по енергийно и водно регулиране Георгиев каза, че това е тенденция, която наблюдаваме над 10 години - чрез промяна на броя на членовете на комисията да се подменя частично или напълно целият състав. Тази промяна не се прави в края на един или в началото на друг мандат. "Това е един признак на натиск върху работата на един по принцип независим орган".
"Не е хубаво да се прави това, защото институционалната независимост се утвърждава дълго и бавно. Нашият регулатор е създаден преди 23 години и с бавни и постепенни стъпки постига някаква степен на независимост, а с такива актове тези тенденция се връща назад".
Като всеки мощен инструмент или оръжие, регулаторът също може да бъде използван по различен начин, поясни доцентът. "Най-лесният е да се вляе върху конкретните решения, показвайки кой командва... По-сложната игра е да се остави регулатора да работи спокойно. Защото той от една страна ще направи технократски анализ върху ценообразуването, а от друга - ще поеме един удар, който иначе ще трябва да поемат тези, които са показали, че карат влака".
На въпроса дали промените, които се случват в момента по някакъв начин ще допринесат за овладяване на ценовата криза в сектора Атанас Георгиев каза, че "ако можеше толкова лесно" това да се случи с решение на регулатора, "може би нямаше да видим едно от първияте действия да е гласуване на мораториум върху цените".
"Това показва, че сегашната ситуация е извънредна. Цените нарастнаха не просто с проценти, а с пъти - говоря за пазарите на едро за електроенергия и природен газ, не само за България, а и за цяла Европа. Това означава, че те излизат извън рамките, които един нормален процес на ценообразуване може да даде ребалансиране на ситуацията", поясни събеседникът. "Според мен по-ключови биха били законодателни мерки, които дават допълнителни инструменти за преразпределяне на доходите в енергийния сектор. Свръхпечалби в сектора да отиват за подпомагане на ощетените - през фонда за сигурност на енергийната система, дали през дивидентите на тези компании".
"От една страна са необходими законодателни промени, от друга страна трябва да се заложи на социалния стълб, тоест там, където има уязвими потребители, те да бъдат финансирани с нарочни трансфери, за да покрият по-високите цени".
Относно сблъсъка между привържениците и противниците на ядрената енергетика събеседникът каза че въпросът дали ще бъде призната тази енергия като зелена е многоаспектен. "В САЩ и Великобритания тя попада в категорията нисковъглеродна електроенергия, в Европа има различни настроения. Дори да попадне ядрената енергетика в зелената таксономия, това отново няма бързо да ни реши въпроса, защото с досегашните техновлогии при взимане на решение за изграждане на нова ядрена централа, тя би заработила след 10 години".
"Зависи от технологиите. САЩ, Русия, Китай инвестират в технологията малки модулни реактори. При тях ключова разлика е размерът на инвестицията, който определя и степента на риска. От друга страна времето за тяхното изграждане е няколкократно по-малко, по-лесна е експлоатацията. Но тук регулаторите и законодателите имат също работа за вършене, защото нашето законодателство в общия случай не различава дали една централа ще е 1000 или 100 или 10 мегавата. Това важи за целия Европейски съюз".
"Дали това ще бъде бъдещето на енергетиката зависи доколко бързо ще се комерсиализират прототипи... , къде регулаторите ще припознаят тази технология като безопасна и къде законодателите ще осигурят рамката, в която тези технорогии ще могат да влязат на пазара по един безпроблемен начин".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.