Автоматизацията и вносът на работна сила

Икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) би преодоляла демографския срив чрез вноса на работна сила, използване на потенциала на работниците в по-зряла възраст, както и чрез разширяване и подобряване на автоматизацията в производството, заяви Иван Нейков, бивш социален министър, Балкански институт по труда и социалната политика, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Няма да е лесна тази вечер за Урсула фон дер Лайен. Тя бе министър на труда и социалната политика на Германия преди, а това остава във всеки един политик като философия. За първи път може би ще имаме председател на ЕК, който има точно такъв опит. А едно от големите очаквания на европейците е именно за по-добър живот, за което ни е необходима добра социална политика.

"По въпроса за европейската минимална работна заплата единият модел е процент от средната за страната. Друг вариант са критериите - производителност на труда, стандарт на живот, и на тази база се определя за конкретно държава колко би трябвало да бъде минималната работна заплата. Механизмите могат да бъдат еднакви, но размерът ще бъде различен. Цената, стандарта, покупателната способност в различните държави е много различен".

Темата относно една или много здравноосигурителни каси възникна още през 1998-1999, когато започна реформата в системата, припомни гостът. "Тогава пенсионната и здравната система тръгнаха в две различни посоки. Вече имаме 8 капиталови пенсионни дружества, които управляват по 3. Отделните фондове за различните осигурителни рискове са над 20. Същевременно здравноосигурителната система тръгна към единна здравноосигурителна каса и се оформи монопол. Този модел "скърца". Затова е естествено да се търси решение в посока демонополизация", добави той.

"Винаги експертите са се притеснявали дали разделянето на здравната система на няколко финансиращи източника няма да намали финансовите възможности на отделните каси. Разделянето на един монопол има положителни страни - конкуренцията, ефективността на разходите, но трябва да се внимава да не допуснем такива сътресения, в които някоя от тези каси да се окаже в несъстоятелност".

Средната осигуровка в целия ЕС се движи между 10 и 12, спомена Иван Нейков. "Важно е и как ще протича демонополизацията. От управленската гледна точка процедурата по промяна е много дълбока и се изисква разум", поясни той.

"Финансовата стабилност при здравното осигуряване зависи от нивото на доходите. Ако то продължи да расте с такова темпо като сега и дори малко по-високо, това би било добър индикатор. Размерът на осигуровката също е фактор. Профилактиката е третият. Тя е инструментът да бъдат намалявани разходите на касата. Над 80% от българите не ходим задължителните годишни прегледи, които да дават ранното сигнализиране за здравето на един човек".

В осигурителните системи резките промени не се препоръчват, отбеляза Иван Нейков. "Трябва промяна на контролните механизми, на административната конструкцията на всяка отделна схема. Контролът трябва да остане в ръцете на държавата. Ако здравната каса ще контролира и себе си, и частните системи и фондове, ще възникне въпросът няма ли да се появи двоен стандарт. Коя ще е институцията, която ще упражнява контрол? Другият въпрос е какви здравноосигурителни пакети ще се предлагат", подчерта той.