Facebook не може да спре езика на омразата в конфликтните зони по света

В края на 2020 г. екипите за мониторинг на Facebook стигат до отрезвяващо заключение. Усилията на компанията да ограничи речта на омразата в арабския свят не са проработили, пише Politico.

В документ от 59 страници, разпространен за вътрешно ползване точно преди Нова година, инженерите описват мрачната статистика. Само 6 процента от цялото съдържание, което включва език на омразата на арабски език, е засечено преди да бъде публикувано в платформата за споделяне на снимки Instagram в сравнение с 40% свалено съдържание във Facebook.

Реклами, дискриминиращи жените и ЛГБТИ общността, рядко са докладвани за премахване в Близкия Изток. В свързано проучване египетските потребители споделят пред служители на компанията, че се притесняват да публикуват политически възгледи в платформата от страх да не бъдат арестувани или нападнати онлайн.

В Ирак, където насилствените сблъсъци между сунитските и шиитските милиции бързо влошаваха и без това крехкия политически мир в страната, така наречените киберармии също стигнаха до конфронтации. Те публикуваха нецензурни и забранени материали, включително детска голота на страниците на съперниците си във Facebook в опит да ги премахнат от глобалната платформа.

В много от най-опасните конфликтни зони в света Facebook многократно не е успявала да защити своите потребители, проваляла се е в това да се бори с речта на омразата, насочена към малцинствени групи, и да наеме достатъчно местен персонал, за да потуши религиозното сектантство. Това става ясно от разкритията, направени пред Комисията за ценни книжа и борси и предоставени на Конгреса в редактиран формуляр от адвоката на Франсис Хауген. Редактираните версии са получени от консорциум от медии, включително и Politico.

Многото вътрешни документи във Facebook показват, че социалната мрежа не успява да приеме значимата си роля в разкъсаните от войната страни. В много от тези държави се зараждат значителен брой терористични или екстремистки групи, които разпространяват онлайн пропаганда и насилие в глобалната платформа, както и в реалния свят.

Facebook не отговори на въпросите дали ръководителите в компанията са предприели действия в резултат на доклада за 2020 г., очертаващ широко разпространени проблеми в Близкия Изток.

В Афганистан, където 5 милиона души използват Facebook месечно, компанията нае твърде малко служители говорещи местния език, за да модерират съдържанието, което доведе до премахване на по-малко от 1% от речта на омразата. В Близкия Изток тромави алгоритми за откриване на терористично съдържание неправилно изтриваха ненасилствено арабско съдържание в 77 процента от времето, пречейки на хората да изразяват себе си онлайн, като по този начин се ограничи докладването за потенциални военни престъпления.

В Ирак и Йемен високите нива на координирани фалшиви акаунти – много от тях свързани с политически или джихадистки каузи – разпространяват дезинформация и подклаждат местно насилие, често между враждуващи религиозни групи.

В една публикация, прегледана от POLITICO, бойците на Ислямска държава оповестиха убийството на 13 иракски войници чрез публикация във Facebook, която използва изображение на Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на компанията, за да прикрие пропагандата от автоматизираните инструменти за полицейско съдържание на платформата.

„Във Facebook се води истинска война“, каза Мустафа Аяд, изпълнителен директор за Африка, Близкия Изток и Азия в Института за стратегически диалог, мозъчен тръст, който проследява онлайн екстремизма, който прегледа някои от вътрешните документи на Facebook от името на Politico.

Още от президентските избори в САЩ през 2016 г. вниманието на хората - и голяма част от ресурсите на компанията - са фокусирани върху справянето с нарастващата и разделяща роля на Facebook в американската политика.

Но подобна властова позиция на технологичния гигант в страни по света, най-вече в тези със съществуващо религиозно напрежение, години на насилствени конфликти и слаби правителствени институции, често водят до по-сериозни резултати - и дори по-малко контрол върху ролята на компанията в глобалната политика.