Как не се правят инвестиции в чужбина

Стивън Енгъл и Ришаат Саламат от Bloomberg

15:00 | 2 декември 2015
Обновен: 17:20 | 2 декември 2015
Автор: Иван Николов
Участници в компютърната конференция в Ханджоу, Китай, 14 октомври 2015. Photographer: Qilai Shen/Bloomberg
Участници в компютърната конференция в Ханджоу, Китай, 14 октомври 2015. Photographer: Qilai Shen/Bloomberg

Стивън Енгъл, Bloomberg:

През последното десетилетие, Китай е похарчил 631 млрд долара за чуждестранни сделки, току-що споменахте този рекорд от 123 млрд долара за миналата година. 

Това беше първата година, от както се води статистика, в която преките инвестиции в чужбина в Китай бяха повече от преките чуждестранни инвестиции в Китай.

Миналата седмица премиерът Ли Къциян каза, че Китай е глобално насочен и иска да похарчи 1 трилион долара в инвестиции в чужбина в следващите 5 години или до 2020.

Нови изследвания обаче показват, че около една четвърт от тази сума в преките инвестиции в чужбина между 2005 и 2014 е срещнала трудности.

От тези 631 млрд през последното десетилетие, един от всеки три обещани или похарчени долари е отишъл на вятъра.

Според множество доклади, споделени пред Bloomberg от китайски депутати, които искат да останат анонимни, 246 млрд долара в инвестиции в чужбина - бих добавил главно в енергетиката и минното дело - срещнаха трудности.

Те включват възражения на чужди правителства, невъзможност за генериране на печалба – това обикновено е сериозен признак на проблем, природни бедствия, както и други препятствия. Например интеграцията на чужди процеси в китайски компании.

Отделно 161 частни проекта за 260 млрд долара също са имали затруднения от 2005 насам.

Така че един от всеки три инвестирани или планирани за инвестиция долари се оказват неправилно похарчени от китайското правителство.

 

Могат ли да направят нещо, за да излязат от тази дупка и как гледат на бъдещите проекти, защото част от проблемите се захранват от самосебе си – проблеми в Китай оказват влияние върху техните инвестиции в Африка, които също са пострадали.

Така е – голяма част от тези 631 млрд долара, инвестирани в чужбина са от последните 3-5 години, по време на големия тласък на чуждестранните инвестиции, който съвпадна и със срива на суровините.

Така че това е цикъл на тласък и срив, от който Китай пострада.  Често при тези инвестиции трябва да имаш големи перспективи за възвръщаемост, за да можеш да прецениш успеваемостта им.

Искам да ви прочета един цитат от Дерек Сизърс от американския институт за предприемачество:

„Китай похарчи много пари през последното десетилетие и не получи много в замяна. В  този смисъл изходящите китайски преки инвестиции не могат да бъдат възприемани като провал. Но трябва да можеш да вървиш, преди да се научиш да тичаш.“