В понеделник ще бъде представен план за метода по който развитите страни ще отделят 100 милиарда долара годишно за бедните нации за борба с климатичните промени, предава Bloomberg. Договорката беше сключена въпреки възраженията на САЩ и други нации.
Планът се смята за основополагащ за успеха на срещата на върха на ООН COP26 за климата, която трябва да започне на 31 октомври в Глазгоу, Шотландия.
Богатите държави не са изпълнили обещанието си от 2009 г. да предоставят общо 100 милиарда долара годишно, за да помогнат на бедните страни да се справят с изменението на климата, да преминат към чиста енергия и да изградят устойчиви икономики. Някои развиващи се страни, като Бангладеш и Индонезия, заявиха, че не могат да увеличат усилията за борба с климатичните промени без външна помощ.
Според последните налични данни от 2019 година, развитите страни изостават с около 20 милиарда долара от договорена цел.
САЩ са възразили срещу план недостигът от предходни години да бъде компенсиран по-високи вноски през следващите години, според трима източници, запознати с въпроса, които пожелаха да останат анонимни. Непосредствено след срещата не стана ясно как е уреден, но запознати с разговорите потвърдиха, че съобщението, което се очакваше тази седмица, ще бъде направено в понеделник.
„Ако искаме COP26 да бъде успешна, трябва да постигнем напредък във финансовия дневен ред“, каза Лорена Гонзалес, старши сътрудник по финансите на ООН за климата в Института за световни ресурси.
„Липсваха лидери“, добави Гонзалес. „Развитите страни ще трябва да покажат ново ниво на солидарност, също и по отношение на признаването, че последиците и възстановяването от пандемията са били неравномерни.
Миналия месец американският президент Джо Байдън пое ангажимент САЩ да предоставят 11,4 милиарда долара за финансиране на климата годишно до 2024 г. И Конгресът е на път да похарчи между 2,8 милиарда и 3,1 милиарда долара за финансиране на климата през фискалната 2022 г. Въпреки това САЩ все още изостават доста от другите развити нации при постигане на своя дял от финансирането.
Дали - и как - да се отчетат продължаващите липси през тази и миналата година, така че средствата все пак да достигат средно 100 милиарда долара годишно между 2020 и 2025 г., е основна пречка в преговорите, казаха хората. САЩ бяха сред нациите, загрижени за способността на групата да увеличава колективно вноските през следващите години, за да компенсира изоставането.
Друг спорен момент беше колко пари да отделят за адаптиране към климата, тъй като уязвимите страни молят за повече помощ за справяне с последиците от затоплящия се свят – включително суши, които задушават реколтата, силни бури, които унищожават общностите и увеличаващото се ниво на световния океан, който заплашва да погълне някои островни нации.
Президентът на COP26 Алок Шарма поръча плана на канадския министър на околната среда Джонатан Уилкинсън и Йохен Фласбарт, държавен секретар в германското министерство на околната среда, и поиска от тях да го предадат преди срещата на върха на ООН.
Говорителите на Уилкинсън и специалния пратеник на президента на САЩ за климата Джон Кери не отговориха веднага на исканията за коментар.
На среща с посланиците на Европейския съюз в четвъртък Шарма каза, че преговарящите остават „на една ръка разстояние“ от окончателната сделка и помоли присъстващите да „проверят дали могат да отделят още средства“, според източник, запознат с разговорите.
Разходният план се следи внимателно като сигнал за ангажираността на богатите нации, чиито емисии на парникови газове са най-отговорни за подхранването на изменението на климата. Ако планът не е достатъчно амбициозен, това би усложнило преговорите на срещата на върха за климата, като подкопава доверието в развитите нации и разпалва напрежението по въпроса, дори когато преговарящите се опитват да измислят ново финансово обещание след 2025 г.