Европейските банки не успяват да постигнат споразумение за смекчаване на по-строгите капиталови правила, които ще ограничат способността им да увеличават доходността за акционерите, предава Bloomberg.
Банките очакват Европейската комисия да пренебрегне молбата им да запазят значителната си свобода при оценяване на риска на собствените им заеми. Промените са част от въвеждането на глобални банкови стандарти наречени Базел 3. Предложението на Комисията ще бъде представено този месец, а след това ще бъде обсъждано от страните членки.
Сега банките ще се опитат да спечелят отстъпки в други сфери, като по-олекотени условия за достъп до капитала, който се използва като обезпечение за ипотека.
През десетилетието, което последва Световната финансова криза, глобалните регулатори принуждаваха банките да увеличат ликвидните си резерви, за да избегнат кредитната криза през 2008 и да подсигурят спасителни заеми за данъкоплатците. Европейските банки ще трябва да увеличат капитала си с повече от по-печелившите си конкуренти отвъд океана, а всички наредби от стандартите Базел 3 ще влязат в сила в ЕС до края на десетилетието.
Трескави усилия
Една от най-важните части от новите стандарти Базел е твърдото ограничение за степента, в която банките ще могат да изчисляват риска от кредитите сами, вместо да използват стандартизиран подход. Банковите лобита твърдят, че това изискване трябва да бъде отделено и да се счита за допълнително или паралелно, което би оставило няколко от капиталовите буфери на банките непроменени.
Банковите директор често твърдят, че по-високите капиталови изисквания ограничават способността им да кредитират своите клиенти и да подпомагат цялостната икономика. Законодателството е особено важно сега, когато кредиторите се опитват да спечелят инвеститорите след като регулаторите наложиха ограничения върху капиталовата доходност по време на пандемията. Банки, като френската BNP Paribas SA вече посочиха, че искат да увеличат възвращаемостта догодина, въпреки че въвеждането на директивата Базел 3 може да осуети плановете им.
Миналия месец група централни банкери и регулатори се обяви против лобитата и изпрати писмо до Европейската комисия, в което призовава Европа да не разводнява или бави приемането на стандартите Базел.
Това писмо вероятно е сложило край на надеждите на банките за паралелни капиталови изисквания. Сега банковите лобита ще се опитат да се уверят, че ЕС предприема по-фрагментиран подход към изискванията за ипотека, осигурява изключения за заеми за компании, които нямат кредитни рейтинги и осигурява гъвкавост в изчисляването на така наречения оперативен риск.
Европейската комисия отказа коментар по случая. Прилагането на ограничения за всички капиталови буфери натежава прекалено много върху банките и икономиката, пише говорител на Европейската банкова федерация в имейл до Bloomberg.
Въпрос на доверие
Решаването на въпрос като отношението на компании без рейтинг ще помогне да се избегне „рязък скок в цената на кредитирането,“ казват от Европейската банкова федерация.
„Ограничаването на способността на банките сами да избират моделите за изчисление на риска чрез новите правила Базел 3 е положително развитие, защото капиталовата адекватност е на историческо дъно,“ казва Харалд Бенинк, професор по банково дело в университета Тилбург. „Банките трябва да могат да предава допълнителните разходи на клиентите си в случай че лихвените проценти са никси или може да ограничат изплащането на печалба към акционерите, за да подпомогнат печелившото кредитиране.“
Правилата Базел ще бъдат прилагани стъпка по стъпка до 2028 година. Очаква се те да увеличат капиталовите изисквания за най-големите банки средно с 23%, заявиха от Европейския банков орган днес.
Елизабет МакКол, член на надзорния съвет на Европейската централна бака казва, че по-високите капиталови изисквания са показали колко са ценни по време на пандемията, защото банките са успели да отпускат кредити и по време на ограниченията.
„Ако разводним реформите Базел в Европа заради така наречените опасения за възстановяването застрашава цялостното доверие на което се радват банките, това е нещо, от което ще се нуждаем при евентуални нови кризи,“ каза тя по рано през седмицата.