Скандинавският полуостров няма достатъчно вода, за да произвежда ток

Енергийната криза в Европа се премества на север. Скандинавският регион е изправен пред влошаваща се ситуация, тъй като намаляващите водни ресурси възпрепятстват производството на водноелектрическа енергия.

Цените на електроенергията на север бяха пет пъти по-високи през този септември, отколкото преди една година. Това засяга всички, от енергоемки фабрики и мини до студенти, които се борят със сметките си. Инфлацията се ускорява.

Северната част на Европа не успя да се спаси от глобалния недостиг на природен газ и въглища, като намаляващите водни резерви ограничават най-важния източник на електроенергия в региона. Швеция разчита на 52-годишен завод, който гори петрол, за да има ток в страната, а местно предприятие се опитва да убеди промишлените потребители да пестят енергия на фона на приближаващото студеното време.

„Комбинацията от ниски нива на водните резервоари и също толкова малко газ в Европа създава перфектна буря, а високите цени заради нетните квоти за горене на въглища създават допълнителен натиск“, каза Матс Персон, търговски ръководител във Fortum Oyj. „С новите захранващи кабели към Германия и Обединеното кралство голямата волатилност в цените, които видяхме в Европа, навлизат и в скандинавската система.“

Норвежките нива на водни запаси са в най-ниската си точка от повече от десетилетие. Докато през последните няколко дни валеше дъжд, ситуацията в югозападна Норвегия беше толкова лоша, че мрежовият оператор Statnett SF отправи предупреждение към търговците в понеделник, като каза, че балансът на мощността е на “2” по скала, при която “5” е нивото, при което се разпределя електроенергията. Това е частта от страната, която има най-голям капацитет на резерви, както и връзки с Германия и Дания, както и нов кабел, който стига до Великобритания.

Резервите бяха на 52,3% на 20 септември, което е най-ниското ниво за този период от 2006 г. насам. Това предизвиква безпокойство, имайки предвид, че сме само няколко седмици преди повратна точка, когато резервоарите спират да се пълнят и започват да намаляват, което обикновено се случва през късната есен.

„Обикновено резервоарите се пълнят по това време на годината, но и през август, и през септември имахме сериозни жеги и много малко валежи“, каза Андерс Гаудестад,  вицепрезидент по управление на електроенергията в Agder Energi.

Данните за наличността на водата са толкова важни за пазара на електроенергия, колкото са и тези за европейските нива на съхранение на газ. Европейският газ скочи до рекордните 100 евро (116 долара) на мегаватчас в петък и се търгува на около 95 евро в понеделник сутринта.

Няма достатъчно вода за износ на електроенергия както на континента, така и във Великобритания, каза Сигбьорн Селанд, главен анализатор в индустриалния консултант StormGeo Nena AS. Вероятно Великобритания и Ирландия са най-силно засегнати от недостига на газ в световен мащаб и са лишени от електроенергия.

„Идеята да бъдем като зелена батерия за Европа някак си пропадна за тази зима“, каза Андре Густавсон, анализатор в шведската компания Skelleftea Kraft AB.

Според него, най-лошият сценарий е, ако скокът на цените удари икономическия растеж, точко когато компаниите започват да ограничават производството.

Шведската компания Oresundskraft AB планира да поиска от някои промишлени клиенти да бъдат по-гъвкави в потреблението си. Това би могло да помогне за облекчаването на енергийния баланс на юг, където петролната електроцентрала на Uniper SE работи на пълни обороти.

Нестабилните цени в региона остават, тъй като атомните, въглищните и газовите централи са извадени от експлоатация, каза Матс Густавсон, вицепрезидент по енергетиката в шведската минна компания Boliden AB. Компанията току-що е подписала нов дългосрочен договор за производство на електроенергия в Норвегия.

Повишаването на цените може да тласне инфлацията в Швеция над 3% през следващите месеци, ниво, което за последно бе наблюдавано през 2008 г.

За милионите домове и предприятия, които разчитат на електричество за повечето от битовите си нужди като отопление, кризата е непосредствена. Според най-тежко засегнатите студенти, те дори са били принудени да вземат заеми, за да платят високите си сметки, според студентския лидер Гезине Фишер.

Вегард Вардла, 23-годишен студент в Лилехамер извън Осло, очаква месечната му сметка да се удвои до около 1400 норвежки крони (160 долара), когато фиксираната цена за него и съквартиранта му изтече след няколко седмици.