ЕС вече не може да гарантира присъединяване на страните от Западните Балкани

Европейският съюз има сериозни опасения за реакцията на държавите-членки и вече не може да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, според информация дадена от четирима дипломати.

Срещата на върха на лидерите на ЕС и управляващите на Балканите на 6 октомври, която е превратна точка в стратегията на ЕС за присъединяване на Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония в блока, ще бъде белязана от нарастващо напрежение на границата между Косово и Сърбия.то

На срещата на върха ЕС планира да повтори обещанията си, дадени преди 18 години, за да покаже „своята недвусмислена подкрепа към европейската перспектива на Западните Балкани“. Това се казва в демо версия на декларация за срещата на върха, която е написана на 11 септември и видяна от Ройтерс. Това становище е преминало през поне два кръга преговори без никакво съгласие, казаха дипломати. 

Държавите от ЕС няма да разкрият позициите си, но богатите северни страни като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от същите резултати, както при “прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г.” и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, което настрои много британци срещу ЕС.

България е против присъединяването на Северна Македония поради исторически спор.

Дори ако най-накрая се намери някакъв общ език, тези проблеми отразяват парализата в плана на ЕС да изгради „приятелски кръг“ от Украйна до Тунис, като предлага по-тесни връзки между държавите за търговия и взаимопомощ.

Вместо това Китай и Русия посягат към европейските държави чрез инвестиции и влияние. През януари Сърбия беше първата европейска държава, получила китайски ваксини срещу COVID-19 за масово използване.

ЕС също така косвено изостря напрежението в региона на Балканите, казват дипломати, защото балканските граждани мечтаят да се присъединят към ЕС още от етническите войни през 90-те години, когато Югославия се разпадна.

Войските на НАТО засилиха патрулите си в Косово в понеделник близо до граничните пунктове, които бяха блокирани от местни сърби, разгневени от забраната за влизане в страната на автомобили със сръбски номера. 

Сърбия не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и започна военни маневри близо до границата.

"Те трябва да се държат агресивно, за да бъдат забелязани", каза висш дипломат от ЕС в Брюксел, ангажиран с политиката на Балканите. "На Балканите има влошаване, което произтича от загубения интерес към влизане в Европейския съюз."

ЕС и САЩ призоваха за спокойствие и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започна тридневно пътуване до шестте балкански държави, за да покаже, че ангажиментът на изпълнителната власт на ЕС към региона е сериозен.

При първата си спирка в Албания фон дер Лайен каза, че е застанала зад обещанието, че „бъдещето на Албания е в ЕС“.  Но доверието в ЕС е частично загубено, особено след като Франция и Нидерланидя временно спряха процеса на разширяване преди две години, а сега България го блокира.

Косово и Сърбия се чувстват разочаровани от Съединените щати, след като преди година бяха поканени в Белия дом от тогавашния президент Доналд Тръмп да подпишат споразумение за нормализиране на икономическите отношения, но това доведе единствено до провал. ЕС не спази обещанието си да разреши безвизовото пътуване в Косово.

Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция за това, че не са принудили България да отмени ветото си. Напредъкът на Албания също е спрян, защото е свързан със Северна Македония, която е част  от процеса на разширяване. 

„Докато имате толкова много държави-членки, по една или друга причина, които смятат, че не е правилно да се разширява още повече общността на ЕС, тогава наистина няма да стигнем доникъде“, каза Джон О’Бренан, експерт по интеграцията в ЕС в университета Maynooth в Ирландия.