Бъдещето пред света е мрачно, изпълнено с безнадежност, корупция и ограничаване на личните свободи – такава картина обрисува генералният секретар на ООН Антионио Гутериш при откриването на годишната среща на организацията в срядa, предава DW.
Срещата се провежда на фона на зараждащите се мнения, че Европейският съюз и НАТО губят все повече влияние в международната политика и ще останат „на втора линия“ зад новите глобални лидери – САЩ и Китай.
Отношенията между САЩ и Франция са отбегнати заради сделката на Щатите с Австралия, заради която Париж няма да получи 66 млрд. долара по договора за строеж на подводници и най-вече понесе сериозна щета по имиджа си. Включването на Великобритания в новия пакт между Вашингтон и Канбера изглежда пък сякаш затвърди позицията на Лондон на лидер в Европа, макар и извън ЕС, но и е заявка, че ще участва в новото глобално „пренареждане“.
Британският премиер Борис Джонсън призова Франция „да се вземе в ръце“, да разбере, че пактът е добра новина за световната сигурност и че Париж е ценен съюзник, пише Bloomberg.
Германия засега сякаш се задоволява с ролята си на страничен наблюдател, предвид, че в неделя за пръв път от 16 години ще избира канцлер, който няма да се казва Ангела Меркел. Външният министър на федералната република Хейко Маас си позволи единствено да каже, че разбира защо Франция недоволства, но без да ангажира страната си с някаква по-сериозна позиция.
Френският външен министър е отказал да присъства на среща с колегите си от САЩ, Германия и Великобритания, като причината е именно спорът за тристранния парк. Затова е странно, че в своята реч Байдън описа отношенията с Франция като „чудесни“. Днес от администрацията на Белия дом съобщиха, че двамата президенти ще се срещнат през октомври.
„Да гледаме голямата картина“, е призовал генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в отделно интервю, което не е било част от официалните изказвания, предава DW. Според него Европейският съюз не бива да създава собствена армия без участието на НАТО, а участниците в отбранителния съюз трябва да търсят начин как да го модернизират и адаптират към новата ситуация. Столтенберг не е пожелал да „взема страна“ в спора между Франция и САЩ.
Междувременно, от Елисейския дворец опровергаза информацията в статия на британския The Telegraph, че Франция ще напусне НАТО. "Не, Франция не е предлагала да напусне мястото си в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Мястото принадлежи на Франция и ще остане такава", се казва в съобщението.
Тези събития от последните седмици сякаш засенчват тежките проблеми в Афганистан, след като талибаните взеха властта, но това е негатив, който е на сметката на САЩ. Талибаните вече поискаха да излъчат свой представител на срещата, който да се изкаже от трибуната, но са получили уклончивия отговор, че „искането се разглежда“.
В същото време секретарят по хуманитарни въпроси на ООН Мартин Грифитс е съобщил, че организацията ще изпрати спешно 45 млн. долара в Афганистан, за да спаси здравната им система от колапс. Само преди две седмици председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че комисията ще отпусне 100 млн. долара на държавата. Изглежда, поне засега, световните лидери ще игнорират проблемите там и ще заглушават темата с пари.
Не искаме нова студена война, но ще защитаваме нашите съюзници, е казал президентът Джо Байдън в своята реч. Байдън е обявил, че САЩ влизат в период, в който ще полагат непрекъснати дипломатически усилия и ще използват силата и развитието си, за да помагат и да развиват хората по целия свят.
Държавният глава на САЩ се е обърнал към страните – членки да започнат да търсят решение за разногласията по пътя на „взаимна човечност“, вместо чрез „бомби и куршуми“. Изкаването идва малко повече от седмица, след новината, че САЩ ще изградят флот от подводници на Австралия.
В този дух президентът на Южна Корея Мун Дже-ин е призовал САЩ и Северна Корея да финализират преговорите си и да постигнат споразумение по въпроса с ядреното оръжие.
За повече „диалог и сътрудничество“ призова и китайският лидер Си Дзинпин. Той не се яви лично на срещата, а изпрати видеообръщение. „Китай ще засили подкрепата за други развиващи се страни при разработването на зелена и нисковъглеродна енергия и няма да изгражда нови енергийни проекти на въглища в чужбина“, казва още президентът на Китай.
Турция ще подпише Парижкия договор за намаляване на въглеродните емисии, е обявил турския президент Реджеп Ердоган. В последно време държавата пострада сериозно от горски пожари и наводнения, които според учени се дължат именно на климатичните промени.
Ердоган е посветил цялото си изказване на климатичните проблеми и то не случайно. Президентът, срещу който опозиционният натиск се засилва, вероятно иска да спечели повече гласове от младежите на следващите избори в Турция през 2023 г.
Протоколните срещи, изказвазния и дебати на срещата продължават до 30-ти септември.