Германия обвини Кремъл в намеса в предизборната им кампания

Правителствените служители в Берлин многократно са предупреждавали колегите си от Кремъл да спрат поредицата от кибератаки, която се засили преди изборите в Германия. Враждебната дейност предполага, че рускит оперативни агенти искат да попречат или да повлияят на вота, заявиха двама служители, запознати с атаките в Германия.

Това е част от широка кампания на дезинформационна група, наречена Ghostwriter (Призрачен писател), която Германия свързва с руското военно разузнаване.  Кибератаките ескалират малко след възраженията на Берлин.

Това накара германските служители да се притесняват, че компрометиращата информация, вероятно получена чрез сложни операции на „хакване и изтичане“, може да бъде използвана за засилване на разделението или насочване на гласуването.

Те считат това за сериозна заплаха за държавната сигурност, тъй като гражданите на Германия отиват на избори на 26 септември, за да решат кой ще наследи канцлера Ангела Меркел след 16 години управление.

Това притеснително заключение на немските държавници стои зад публичното предупреждение миналата седмица към правителството на президента Владимир Путин, което цитира вълна от фишинг имейли, свързани с Ghostwriter, изпратени до германските законодатели, като част от това, което външното министерство нарече кампания за дезинформация и външно влияние.

„Германското правителство призовава спешно руското правителство незабавно да прекрати тази неприемлива кибер дейност“, заяви говорителят на министерството Андреа Сасе пред репортери на брифинг на 6 септември. Тя обвини директно на руската военна разузнавателна агенция ГРУ.

Кремъл многократно е отричал намеса в изборните процеси на други страни. Русия е била осъждана за вмешателство в президентската надпревара в САЩ през 2016 г. и британския референдум за Брекзит, до избори в Канада и голяма част от страните в Европа.Моментът, в който Германия попада под ударите на кибер атаки не може да бъде по-неподходящ. Докато Меркел се готви да се оттегли, резултатите от изборите се разглеждат като свирен мач. Социалдемократът Олаф Шолц води в социологическите проучвания, като има стабилна преднина пред Армин Лашет, кандидатът на Християндемократическия съюз на Меркел, който бе определен за неин наследник.

Законодателите и служителите в долната камара на германския парламент, Бундестага, наблюдават вълна от фишинг кибер набези, които обикновено имат за цел да инсталират шпионски софтуер или да откраднат чувствителна информация, като подвеждат потребителя да отвори имейл или прикачен файл.

Предпочитана цел на руските агенти е партията "Съюз 90\Зелени" под ръководството на Аналена Бeрбок, която според Кремъл представлява най-сериозната заплаха за руските интереси, заявиха официални представители по-рано тази година.

Тъй като перспективите на Бербок да оглави правителство са почти никакви на този етап, кибератаките разширяват спектъра от цели.

Вместо да се стремят към конкретен резултат, например управлявано от Социалдемократическия съюз правителство на Шолц, което би било потенциално по-благоприятно спрямо руските интереси, атаките са насочени към подкопаване на общественото доверие в институциите.

В опит да спечели обратно общественото доверие, Федералният прокурор започна разследване на вълната от атаки, давайки на германските власти законни инструменти за разследване на предполагаеми нарушения.

Германската агенция за контраразузнаване, Федералният служба за защита на Конституцията, отправи спешно предупреждение в края на август, че частните акаунти в T-Online на Бундестага са били потенциална цел на хакери, според вътрешен доклад, видян от Bloomberg News. В него са записани протоколи за служителите, за да защитят данните си по-добре.

Но служители на правителството в Берлин казват, че атаките разкриват тревожно ниво на уязвимост. Депутатите, особено сред Зелените, съобщиха, че защитата на сигурността е бавна и мудна в Бундестага, дори когато се изпращат подозрителни имейли.

Кибератаките срещу седалището на властта на Германия са само върхът на айсберга за по-широк поток от дезинформация, чийто произход може да бъде трудно установен и не всички могат да бъдат приписани на руското влияние.

Известно е, че кампаниите за дезинформация произхождат от различни страни, както и от местни организации. Общото между тях е, че прокарват определени наративи в широко използваните социални медийни платформи като Facebook . или платформата за чатене като Telegram.

Една публикация, видяна от Bloomberg News в група на немски език в Telegram с повече от 150 000 последователи, представя Шолц на Социалдемократите като „огромна опасност“ за Германия, политик, който е „планирал възхода си“, докато медиите бяха разсейвани от скандали с Лашет и Бербок.

Публикацията се появи заедно с поредица други неверни твърдения в група, посветена на развенчаната конспиративна група на САЩ QAnon.

Бербок е основна цел в социалните медии. Една от най-известните измами е разпространена във Facebook, твърдяща, че Бербок иска да премахне пенсията на вдовиците на Германия, за да финансира подкрепа за бежанци, и включва дори фалшив цитат за това.

Разследващият сайт Correctiv заяви, през май, че лъжливия пост за Бербок  е бил споделен 2800 пъти за един ден, но няма доказателства, че Русия го е изфабрикувала.